Поверия за празника Света Екатерина

На 24 ноември православната църква почита паметта на света Екатерина. На този ден празнуват не само имениците Екатерина, Катя, Тинка, Катерина, Катина, Тина, Катрин, но и всички православни християни.

Света Екатерина живяла в края на трети век в Александрия. Била от знатен род и се славела като изключително красива и умна. Изучила модерните за времето си медицина и философия. Един скитник ѝ разкрил мъдростта на християнството. Загинала заради вярата си едва на 18 години.

Поверия и обичаи за празника Света Екатерина

Рано сутринта стопанката на дома, която задължително трябвало да бъде чиста т. е. да не е в месечния си цикъл, трябва да замеси пшеничено тесто с мълчана вода. Броят на питките, които се правели от това тесто е задължително нечетен: 5, 7 или 9 и трябва да са нашарени с вретено. След което се намазват с мед, рачел, петмез и се раздават по къщите.

Особено важен бил този ритуал за младите булки, които имали малки деца. Тогава те трябвало да застанат на кръстопът и да дават на всеки минувач сам да си отчупи от питката, като го подканяли с думите: „Ха вземи за света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!“ И за да е завършен ритуалът, човекът трябвало да се прекръсти три пъти и да каже: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!“Жената трябва да отговори: „Амин! – Дай, Боже!“

Жените трябвало да броят минувачите, които си отчупвали от питката и да се стремят последният почерпен да бил нечетно число от бройката, за да се пресекат болестите и да не влизат в къщата. След като са извършили правилно всичко, жените вярвали, че света Екатерина ще ги пази и децата няма да се разболяват. Дали силата на вярата и позитивното мислене наистина са ги предпазвали от болести, дали св. Екатерина е помагала не може да се каже, но факт е, че този тип ритуали са били здраво залегнали в бита на българите. Били са спазвани стриктно и цикълът на живота се е определял от тях.

В някои региони на България битува поверие, че на този ден жените не бива да работят и да докосват остри предмети, защото, ако се порежат, раната няма да зарасне.

Една от традициите в Странджанския район гласи, че на този ден се празнува против мишки и дори се наричат Миши празници. Към поверието, че жените не бива да пипат остри предмети, в тази област добавят и следния обичай: замазвали огнището в дома с кал и раздавали със затворени очи варени бобови или царевични зърна, за да „затворят очите“ на мишките по този начин. 

Друго поверие гласи, че жените не бива да пипат вълна, за да са здрави децата през зимата.