Да намерим себе си чрез традициите

Напоследък все повече и повече имаме необходимост да направим нещо, което да може да ни даде малко повече спокойствие в това забързано ежедневие. Почивките като че ли ни омръзват на даден етап, а и не можем да си ги позволим – или са много скъпи, или са много кратки. Книгите изискват доста време, а филмите? – усещаме, че гледаме едно и също...
Какво ли да подхванем от тук нататък? Фитнес, аеробика, каланетика? Да, хубаво е, натоварванията са добри, но като че ли нещо не достига или нещо липсва, или пък ни става скучно...
Може би ни трябва нещо, което е достатъчно разнообразно, динамично и интересно, а същевременно да ни носи удоволствие и баланс. И така достигаме до едно интересно и нетрадиционно решение – традиционни бойни изкуства.
В началото тази мисъл убягва, защото тя е съпроводена с много въпроси от типа: като отида ще ме набият, аз не съм за там, много съм дебел(а), ще ми се подиграват – а и не искам да се бия! Но... като че ли това е необходимата промяна. Защото за всички тези опасения трябва да се говори и трябва да се опита.
“Опитай, виж дали ще ти хареса и заповядай!” – казват в Спортен Клуб Хикари в София. Атмосферата не може да се опише с думи. Доста хора тренират там. Вървейки по коридора, виждаш тези млади и не толкова млади хора, всеки с различни проблеми и поведение, да се отправят към залата. А там... като че ли всички стават различни.

“Направи това кълбо, което не си могъл да правиш до сега, и това ще е победата за теб, защото най-голямата победа е победата над самия тебе”, се чува тихия съвет на инструкторите...
Да! И наистина са прави – кълбото или каквото и да е упражнение ти дава увереността да продължиш да правиш всичко с тази мисъл – ще докажа на себе си, че и това го мога – не на друг, а на самия себе си! Опитвам се и усещам, че плувам в пот, а отвсякъде покрай мен се носи спокойствие и увереност, че има кой да ми помогне! Инструкторите – чрез техните поощрения и напътствия се докосваме до фините нива на традиционните бойни изкуства и душата на самурая – самурайският меч. Лека-полека започваме да усещаме и контролираме енергиите, протичащи през нас и наоколо. Това е мъничка крачка към самоусъвършенстване.
“Още създателят на Айкидо Морихей Уешиба е казал – правилна позиция – правилна техника! Най-важното е позицията!” – оглеждам се и виждам колко грешно съм застанал – наместват ми краката като на малко дете – движат ми ръцете по начина, по който мама ги е движила на времето, и техниката става! Доволен съм от това, което направих точно днес и точно сега! А то е много малко – но важно – да осъзная смисъла да съм тук – да получа знанието за движението и живота... да получа Светлината. А и някак си “случайно” Хикари на японски значи Светлина!
Прибирам се доволен, отърсен от проблемите и помнещ принципите които научих днес в малката зала, но обяснявайки всичко, което се случва около мен. Върша работата си дори и да не ми хареса, защото доказвам само на себе си, че мога, гледам да съм на правилното място, за да получа правилните инструкции... Колко е малък светът... и как изведнъж всичко се нарежда.
За мен това е пътят, който аз търсех дълго време. Това е мястото, което съчетава не само моето духовно, а и физическо развитие. Място, изпълнено със Светлина!
В клуб Хикари тренират много малки деца (от 7 годишни), тийнейджъри, жени, мъже. Между тях цари доверие и мир. Хикари ги възпитава, подкрепя, помага им в трудни житейски ситуации, кара ги да се усмихват.
Ако искате да повярвате в себе си (и в другите), ако търсите подкрепа и мечтаете за хармония, заповядайте в Хикари.
Камен Радев, инструктор в клуб Хикари