Поверията за Антоновден

На 17 януари Православната църква почита паметта на св. преподобни Антоний Велики. На Антоновден празнуват всички с имената Антония, Антоанета, Анко, Андон, Тончо, Доньо, Донко, Дона, Донка.

Поверията за празника

Според народните вярвания на Антоновден жените не бива да предат, да шият и да варят боб, леща, за да не се разболеят децата от шарка. За празника всеки трябва да си направи медени питки или медени сладки.

В българския фолклорен календар Антоновден е познат и като Лелинден. Този ден е бил посветен на предпазването от заразни болести. Правела се е питка, намазана с мед, която се е раздавала на децата. Задължително едно парче се е качвало на тавана и се е наричало за лелята.

В народните представи болестите са възрастни жени, които обикалят света и пакостят на хората. Според вярванията, не бива да се споменават истинските им имена, за да не ги вика човек. Затова народът ни ги нарича „лелички“, „сладки и медени“, „благички“.

Смята се, че Антон и Атанас били ковачи, които дори изобретили ковашките клещи. Затова те се считат и за покровители на ковачи, ножари и железари и имените им дни се честват един след друг. А на 17 и 18 януари празнуват всички, които се занимават с железарство. 

Произходът на името Антон идва от гръцката дума (анто), което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност, благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава (влизащ в бой).

Свързани статии

5 задължителни ястия за Антоновден

Трапезата на Антонов и Атанасовден