6 трика да накарате тийнейджъра да споделя повече. Снимка: istock
Всички родители на малки деца тайничко си мечтаят те да пораснат. Но с идването на тийнейджърската възраст и родители и деца се изправят пред нови предизвикателства, а може би най-голямото сред тях е комуникацията. Как да накарате тийнейджъра да споделя повече?
Слушайте внимателно какво казва вашият тийнейджър. Тийнейджърите често общуват и споделят много повече от това, което изглежда, че казват на пръв поглед. Четете между редовете и обръщайте внимание на тона и езика на тялото.
Може би винаги ходите с вашето дете на пица заедно в неделя вечер. Или пък си правите маникюра заедно с дъщеря си. Ако нямате такъв „обичай“, опитайте се да намерите неща, които ви харесва да правите заедно и се опитвайте да ги практикувате редовно. Вашият тийнейджър ще очаква и ще разчита на тези моменти на връзка.
Ако сте добър слушател, вашият тийнейджър ще сподели проблемите си. Вероятно той не иска да се намесвате и да решавате проблеми – това може да го накара да се чувства некомпетентен и зависим, така че вероятно ще ви отблъсне. Това, което вашето дете иска, е да го изслушате и да зададете няколко (не прекалено много) въпроса, за да може да разбере как се чувства то. Това ще му помогне да помисли за най-добрите решения. Това ще помогне на вашето дете да приключи този разговор, чувствайки се по-близо до вас.
Повярвайте, за вашето дете ще бъде малко по-лесно, ако някой оцени, че то е „работило“ цял ден в училище, а сега трябва да „работи“ цяла вечер върху домашните. Ето защо предложете помощ за редактиране на есето на вашия тийнейджър или прегледайте домашното му по математика. А донасянето на чай или лека закуска ще разтопи сърцето му.
Популярният индийски гуру Садгуру споделя: „Децата ви растат и стават тийнейджъри – това трябва да е радостно събитие. Но вероятно вие сте прекалено притеснени от тяхното израстване. За съжаление, ние често пъти възхваляваме ранната детска възраст и детството, които са „безпомощни“ етапи от живота.
Когато децата са малки, те са безпомощни и ви търсят за всичко. Ако възхвалявате детството, тази „безпомощна“ фаза от живота, в която без подкрепата на някой друг не можем да съществуваме, вие ще останете безпомощни завинаги. Тъй като родителите свикват децата им да са безпомощни същества, когато достигнат така наречената „тийнейджърска“ възраст и започнат да се изправят на краката си, те не знаят как да реагират.“ Ето защо, подходете мъдро, растете редом с вашето дете и го уверете, че всичко е наред и най-добрият период от живота му тепърва предстои.
Садгуру споделя, че ако наистина искаме да възпитаме добре децата си, първо трябва да видим дали можем да направим нещо със себе си. Всеки, който иска да бъде родител, трябва да направи един лесен експеримент. Седнете и вижте какво не е наред с живота ви и какво би било добре за живота ви – не за външния свят, защото това изисква сътрудничество от другите, а за вас самите. Вижте дали можете да промените това през следващите три месеца – вашето собствено поведение, реч, начини на действие и навици – ако можете да промените това за три месеца, тогава ще се справите с вашия син или дъщеря също с мъдрост.
В противен случай ще потърсите консултация от някой друг. Няма консултация. Необходимо е наблюдение на конкретно дете за това какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави с този конкретен индивид. Не можете да правите едни и същи неща с всяко дете, защото всяко е уникално събитие.
По материали от: isha.sadhguru.org.