Поверия за Летен Петковден. Снимка: istock
Седмицата след Великден се нарича „Светла“ или Томина неделя. В миналото българите са я наричали още и „Празната“, защото по обичай не се е работило през тези дни, а се е празнувало. Петъкът след Великден пък бил почитан в някои райони на страната като Лятна св. Петка или Летен Петковден. Той се пада тази година на 25 април, петък.
В народните представи св. Петка била покровителка на небесните стихии. Обичаите повелявали на Летен Петковден да се отиде на църква или да се посети параклис, който носи името на светицата.
На този ден се ходи на църква, параклис, лековит извор, носещи името на светицата. В миналото на Петковден са се правили панаири, състезания, пели са се песни и са се играли хора.
Според поверията на Летен Петковден се прави курбан в чест на светицата, за да се предпазят нивите и градините от градушка. Св. Петка е смятана за покровителка на стихиите и с приготвянето на курбана хората са вярвали, че ще я умилостивят и тя ще запази поминъка им. Курбан се е правил също, за да се пазят от наводнения или пък голяма суша.
Други поверия гласят, че на този ден болните също могат да поднесат курбан на светицата, ако я почитат като своя закрилница и да се помолят за изцеление. В някои райони на България като Странджа например, почитта към светицата е силно изразена и има организирани молебени и курбани.
В миналото в някои села са изпълнявали следния ритуал – преди празника хората са отивали на нейното аязмо, където е имало параклис и преспивали на поляната. Имало поверие, че в полунощ светицата се явява на извора и който я види, ако е болен, ще оздравее.
Друго поверие гласи, че петък е денят на св. Петка, която е също покровителка и на жените. Затова жените не бива да работят, да перат и мият, за да не разгневят светицата.