Моето страхотно дете

Майка съм на три страхотни деца, с които много се гордея, но сега ще пиша само за най-малката си дъщеря Живка.

Живеем в село Левка, разположено в полите на Сакар планина. От завършване на средно образование нито аз, нито съпругът ми сме преставали да работим, но дори и допълнително да отглеждахме тютюн, така и не забогатяхме. С много любов и лишения отгледахме и възпитахме децата си, но и с ясното съзнание, че ще станат добри хора.

Дрехи и обувки купувах само при нужда – ако старите са омалели или скъсани, но за книжки с приказки като подарък за рожден ден или Коледа винаги заделях пари независимо от цената. Предпочитах да зарадвам децата с интересни книги вместо с кукла Барби или нови дрешки. Това може би е основната причина да възпитам децата ни на любов към книгите и знанието.

Живка имаше привилегията освен своите книжки да чете и тези на своите каки. Сама научи буквите и на шест вече четеше цели вестници без да срича. На осем за рождения си ден получи като подарък “Клетниците” от Виктор Юго и за отрицателно време прочете класическия роман от 330 страници. На девет за Коледа получи като подарък “Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин”. Със своята любознателност бързо прочете и тази книга (480 страници), и много други от различни чуждестранни и български автори.

На село има училище, но учениците са малко. Всички бягат в града за по-хубава работа за себе си и по-добро образование за децата си. Затова класовете често са слети паралелки. Дъщеря ми на два пъти – в шести и в седми клас – учеше заедно с осми клас. В часовете учителката трябваше да преподава и изпитва и двата класа, така че учениците се запознават с материала и за двата класа. От това следва разсейване и по-ниско ниво на образование, но всяко зло – за добро. Четенето на странична литература и невъзможността да учиш в самостоятелен клас те мотивират да мислиш позитивно и да намериш начин да се развиваш въпреки трудностите. Възпитала съм децата си сами да се борят, защото всичко, което постигаш сам и с много труд, е по-ценно от даденото на готово. Знанията, които те карат да разсъждаваш, като тези от хубавата книга, се запомнят за цял живот, а и всичко, което си постигнал сам, е ценност за цял живот, която никой не може да ти вземе, или поне моето страхотно дете ме научи и ме учи на това.

На шест години Живка четеше детски книги, на осем прочете класически роман, а на десет поиска да учи английски език. Освен български и руски на село не се учеха други езици и това нейно желание ми подейства като знак и стимул да осъзная, че малката ми дъщеря е пораснала и трябва да напусне дома. След седми клас кандидатства и на изпита по литература беше трета в областта. С оценка от 5.75 тя можеше да продължи в което и да е елитно училище в страната, но тъй като сестрите й учеха в Хасково, предпочетохме ГПЧЕ “Проф. д-р Асен Златаров”- гр. Хасково. Причина за това решение пак бяха парите. Така плащахме за една квартира, за общи дрехи и храна. Децата, тогава съответно на 18, 17 и 13 години, бяха оставени сами да се справят с живота и трудностите. Живка носи едно и също яке четири години, но учебници, речници и разговорници за училище, макар и доста скъпи, купувахме нови, а не втора употреба. Целта обаче оправда средствата. За четири години моята страхотна дъщеря научи перфектно английски език, а наред с него учи и немски, интересува се от италиански и не изоставя руския.

В XXI век без компютър е все едно да си късоглед и да нямаш очила или лещи, да имаш желание и да не можеш да видиш нищо. През месец май по време на дискусия в телевизионния ефир за матурите министърът на образованието Даниел Вълчев се осмели да попита с насмешка “В нашия век кое Българско семейство няма компютър?” – въпрос, който би трябвало според министъра да звучи реторично, но аз го възприех като подигравка към учениците и по-специално към моята дъщеря. “Ситият на гладния не вярва.” В XXI век Живка няма компютър, но който търси възможности, намира решения. Вместо да си купи закуска тя посещава библиотеките в града и там срещу заплащане ползва компютрите.

По подобен начин вместо дискотека и разходки предпочита да чете книги, но вече и такива на английски. Вместо да си купува козметика или нещо за развлечение, тя си похарчва джобните за книги и разговорници. Вълнуват я много разнообразни теми. Обича чуждите езици. Нетърпелива е да прочете някоя интересна книга. Има мечти и се радва на малките неща. Гордея се, че е изградила своя характер и знае кое е лошо и кое добро. Има собствено мнение по много въпроси и умее да го изказва. Мрази неправдите, не търпи замърсяването на околната среда. Не понася затваряне в клетки на птички, животни и... хора. Обича свободата. Винаги се опитва да разбира хората и им съчувства и помага, но не понася лъжата и когато е уверена, че е права, не може да премълчи и защитава собственото си мнение. Любознателна, позитивна, предана, винаги лъчезарна и усмихната. Стоически посреща трудностите. Гордея се, че съм я възпитала с любов и вяра в по-доброто бъдеще. Сега тя е свободолюбива личност, сбъдваща мечтите си една по една.

Обичам те, мило мое дете! Продължавай да мечтаеш и вярвай, че и на твоята улица ще изгрее слънце. Винаги ще те подкрепям. Бъди себе си и ще успееш. Вярвам ти.. Ти ми доказваш, че никога не е излишно малко повече знание. От теб научих много истини за живота, за които от сърце ти благодаря.

* * *

Есето е от националния конкурс “Моят готин родител”/“Моето страхотно дете”

Моят готин родител

* * *

Съвременните родители вменяват вина на децата си