За или против вечерния час?

След като обсъдихме дали да има униформи в училище и редно ли е да се изисква учениците да ходят в приличен външен вид на училище, дойде ред на една също толкова злободневна и спорна тема – вечерният час.

Редно ли е според вас да има вечерен час? И кога точно малките деца и тийнейджърите трябва да се отправят към домовете и леглата?

На едни от нас веднага ще им звънне камбаната и ще кажат – “О, какви времена настанаха, властта тормози децата ни.”

Други ще кажат: “Ограничават им човешките права, моето дете е достатъчно разумно и аз му имам доверие да се прибира, когато само прецени.”

Трети ще кажат: “Моето дете така или иначе се прибира преди 22ч. у дома и няма да се вълнуват от дебатите.”

Какво е вашето мнение по въпроса?

Редно ли е да се упоменава със закон вечерния час на децата ни или това трябва да бъде оставено изцяло на решението на родителите и съвестта на децата?

Знаем, че в страни като САЩ, които някои от нас смятат за много демократични, подобни правила действат много строго. Родителите търпят строги санкции, ако оставят децата си у дома, без надзор на възрастен и дори могат да загубят родителските си права, ако съседите споделят със социалните работници за това. И именно поради тези правила работещите родители там наемат нископлатени бавачки: китайки, българки и т. н. дори за да наглеждат тийнейджъри.

Доколко у нас могат да се приложат подобни закони и дали ще бъдат достатъчно ефективни?

За малките деца е ясно, че самите родители се страхуват да ги оставят където и да било без надзор. За тях е ясно, че няма да са навън сами, дори и преди 20ч. Въпреки че има родители и родители. Не бива да поставяме всички под общ знаменател, но може би всички ще се съгласите, че е добре край малките деца да има възрастен човек. Но как ще се приложи законът за някои роми, които не знаят колко деца имат, та камо ли къде точно се намират в момента?

И все пак най-интересен е въпросът какво правим с полупорасналите деца?

Много от тях от малки свикват да се оправят сами, само с дистанционно управление от родителите си. Родителите работят много, но не изкарват достатъчно, за да наемат детегледачка.

А каква точно трябва да бъде детегледачката на 14-годишен тийнейджър – може би културист на свободна практика?...

Да не говорим, че достатъчно опасности грозят децата не само по тъмно, но и посред бял ден. От една страна безразсъдни шофьори, асоциални типове и не на последно място те самите са заплаха за себе си и за собственото си здраве. Някои си организират сбивания едва ли не за развлечение, пиенето и пушенето в градинките си е нормално – все пак те се чувстват достатъчно зрели, за да могат сами да решават какво ще правят с времето, здравето и живота си.

Къде е ролята на родителите? И безсилие ли е тази мярка от страна на държавата – че не може да се справи, нито с родителите, нито с децата им?

Как да разрешим проблемите на младото поколение? Това ли е начинът? Защо се проваляме като родители и защо законът ни е виновен за това?

Ръкопляскате ли на такъв закон или по-скоро смятате, че е поредният жалък опит да се нареди отдавна разпиленият пъзел?

Каква според вас трябва да е ролята на родителите, на полицията, не на последно място и на собствениците на заведения: дискотеки, клубове, барове – с този закон властта ги лишава от сериозна част от приходите им? Колко от тях ще се хванат да правят скаутски лагери и ще се ангажират да опазят децата?

И как точно ще бъде приложен този закон? Сега е моментът, ние като родители, да се заинтересуваме, за да не ни се наложи после да протестираме. Защото, ако няма изградени специални помещения, за евентуалните деца, които не са спазили вечерния час и са открити полупияни в заведенията какво следва – да бъдат заведени до дома от чичко полицай или да бъдат хвърлени в обща килия не дай си боже с истински престъпници?

Предвиждат се и парични санкции – глоби от 300 до 5000 лв., а какво ще стане, ако въпросните родители нямат тези пари? Защо не се предвиди и популярният в много страни обществено полезен труд? За по-педагогично родители и деца могат съвместно да изтърпяват наказанието боядисвайки градските пейки, чистейки парковете и т. н.

Тъкмо ще имат повече време, което да прекарат заедно и да си поговорят.

Какво се случва с финансово затруднените и самотните майки, на които няма кой да им помага с воденето и връщането на училище – дали държавата ще отпусне социален работник?

Знаем, че много фирми не се вълнуват от това, че имаш дете – дори за тях е по-добре да нямаш – и много майки, за да не загубят работата си трябва да оставят детето само у дома, в някои случай дори болно. Как ще се направи схемата, така че да няма подведени по Параграф 22, да се отсеят безотговорните от нямащите физическа и финансова възможност родители? Как ще бъдат санкционирани едните и как ще бъдат подпомогнати другите? Или да имаш дете за в бъдеще ще е привилегия само на богатите?

Преди да има такива закони, трябва да има ресурси за изпълнението им. Би било прекрасно да има повече и по-добре платени психолози, педагози и социални работници, които да си вършат работата качествено. Би било добре децата ни да са обгрижвани и възпитавани правилно.

Въпросът е как да го направим по най-добрия възможен начин, за да няма детски гробове и вечно скърбящи майки, да няма малолетни проститутки и кършещи пръсти бащи.

Да може да има едни будни и весели деца, спокойно и щастливо изживяващи най-прекрасните и безгрижни дни от живота си.

* * *

По-малко реклама и мобилни телефони за френските деца
Демографска равносметка предсказва “розово” бъдеще за България
Моят готин родител
Съвременните родители вменяват вина на децата си
Забраниха на учениците в Бургас да посещават секс-шопове и да пият