Проектът “Училище без насилие” отчита успехи

Днес в Столична община бяха представени резултатите от проекта на УНИЦЕФ “Училище без насилие”, който обхваща над 1 500 деца в 8 училища в София и Ловеч. Проектът стартира през лятото на 2007 г. с финансовата помощ и по инициатива на УНИЦЕФ България, с подкрепата на Столична община, ДАЗД и Министерството на образованието и науката. За осъществяването на програмата бе привлечен екип специалисти от Дружеството на психолозите в България.

Госпожа Фандъкова (зам. кмет на Столична община) заяви готовността на общината да финансира от следващата учебна година включването на нови училища в проекта. Госпожа Кристина Попиванова (програмен директор от УНИЦЕФ България) обяви, че “насилие над деца е едно от най-тежките нарушения на правата на детето”. Отношението на УНИЦЕФ към въпроси като насилието над деца може да се изрази с едно съвсем кратко изречение: “Мълчанието означава съгласие.” Убеждение на организацията е, че няма невинни наблюдатели, а цялото общество трябва да се включи в решаването на проблема.

Конкретните резултати от “Училище без насилие” за децата, представени от психолозите, работещи по проекта са:
1. Най-важният резултат е намаляване броя на децата – насилници и жертви във всеки клас. Тук има видимо намаляване, като преди имаше доста деца, които посочваха “всички” или са посочвали цифри като 20-25. Сега посочват най-често между 1 и 3 деца. Спад се забелязва и в броя на възприеманите като жертви – ако преди е бил средно около 4, сега средната клони към 2.
2. Рязко спада и тормозът от съученици от класа – с над 25%. За сметка на това се запазва броят на насилниците от други класове (по-големи, не включени в проекта) и насилието излиза в двора на училището и на улицата. Затова е толкова важно проектът да обхване цялото училище и цялата общност.
3. Място на насилие – има забележим спад на тормоза в класната стая (почти два пъти).
4. Има промяна и в начина на тормоз. Докато в началото по-често агресорите са били в група и са имали пасивни поддръжници, то сега този процент намалява. Но се запазва тенденцията когато има тормоз, той да се извършва пред публика, а агресорите да имат помагачи. Налагащ се извод е, че още трябва да се работи по посока на това да няма обществена подкрепа и търпимост към агресивните форми на поведение.
5. Любопитна е тенденцията малко повече деца от преди да признават, че са тормозили други деца. Това би трябвало да се приеме като положителен факт, свързан с осъзнаването на собствените действия и разпознаването на агресивното поведение. Тази тенденция би могла да бъде особено положителна от гледна точка на това, че осъзнатото поведение може много по-лесно да бъде управлявано (с помощта на извършителя, а не срещу него, както е когато няма осъзнаване и приемане), разбира се, когато има установена система за въздействие.

* * *

Един ден отпуск за родители – дали е достатъчно?
Мъдри мисли от децата