Всички знаем, че курбанът е на границата на езичеството и домашно-обредното християнство, но много хора го практикуват – къде според традициите, къде според своите разбирания.
Най-общо, когато на някой му се размине нещо наистина лошо (оцелее след инцидент или катастрофа) и както казваме като по чудо, се чувства суеверно задължен да направи курбан за здраве. Традицията е всяка година точно на определен ден човекът да черпи за здраве, като това продължава до края на живота на човека.
Какво точно представлява курбанът може да погледнете тук.
Но по-интересното е какво правят хората в действителност. Всички, които спазват църковните канони задължително колят мъжко животно (най-добре бяло), като преди това го водят в църква, за да му прочетат молитва.
Но голяма част от българите просто канят гости у дома или черпят в офиса, за да си припомнят за избавлението, което са преживели.
Любопитно е и мнението на психотерапевтите доколко е добре за психиката ни отново и отново да се връщаме към злощастните моменти в живота ни и дали тези своеобразни благодарствени курбани към Бога ни помагат да преживеем стреса по-леко.
Но при всички случаи е добре да спрем за момент и да помислим върху ценността на живота.
Дали обаче в суетнята около приготвянето на манджите и пазаруването курбанът не се превръща в още един традиционен семеен празник?
В този ред на мисли – вие или ваши близки правите ли курбан, по какъв повод, как точно и какъв смисъл влагате в този акт?
Може би отговорите ще се припокриват, но без съмнение всеки има свои ритуали и свое разбиране за нещата.
* * *
Най-разпространените суеверия
Петък 13-и – суеверие или ежедневие?
Суеверията на бременните