Пазарът на брака според новия Семеен кодекс

На 1 октомври 2009 г. в юридическото пространство на Република България кацна едно ново понятие – т. нар. “брачен договор”. Абсурд, цинизъм или рецепция на проклетата алчност за злато. Само така може да се окачестви чл.37 от новия Семеен кодекс. Браво на Българската легислатива! Вече няма да има никаква тайна относно имущественото състояние на гражданите. Чуждоземната меркантилност влезе по най-вулгарния и брутален начин в спалнята на семейството и заяви безцеремонно, че бракът е вид продажба. Действието на “брачния договор” по време на брака е лишено от смисъл. Тогава защо този възмездно-еквивалентен договор трябва да се нарича “брачен”, след като е недопустимо смесването на сакрални и облигационни отношения, а се дава правна уредба на имуществени отношения, които ще възникнат след развода. Нямам представа кой юрист е съчинил преди векове този fraus институт, но смея да твърдя, че по-грозно застраховане на движими и недвижими вещи едва ли е възможно. Fraus omnia corrumpit (Измамата опорочава всичко). Бракът е най-великото тайнство, но то е покосено от отвратителната сметка, наречена “брачен договор”. Уж, брак, но всъщност става въпрос за предварителна подялба на имущество при последващ развод. Собствеността върху имотите няма да бъде отнета, а Българският законодател може да прибегне до много по-почтено уреждане на този въпрос. По-етично е да се приемат правни норми, даващи карт бланш на облигационен договор, който ще се състави след стартиране на развода. Разводът е грях, който постоянно напомня на свещения брачен съюз за своето битие, защото именно “брачният договор” се е появил като нежелан факт. Ето как България изпълни чужди поръчки, за да се хареса на модерния свят.

“Брачният договор” е граждански договор, който може да претърпи корекции по време на брака. Както се вижда абсурдите валят един през друг, а вписването на този договор в регистъра на имуществените взаимоотношения между съпрузите в Агенцията по вписванията, е всъщност разкриване на неприкосновената тайна, свързана с имущественото състояние. Определянето на наследствения дял на съпруг ще претърпи промени във връзка с установения законов режим на общност, законов режим на разделност и договорния режим (“брачен договор”) за регламентиране на имуществените отношения в Семейния кодекс. Агенцията по вписванията ще бди като верен страж за имуществения ценз на съпрузите. Евтините и излишни пазарлъци започват с “брачен договор”. България реципира един абсолютно неадекватен правен институт. Съпрузите постоянно ще нанасят корекции в “брачните си договори”, което напомня на увеличаване или намаляване на капитала в търговските дружества.

Съжителството между брак и развод е лицемерие, защото как може едновременно да съжителства свещеното тайнство и греха от сметката на това тайнство.

България се присъедини към срамните пазари, на които бракът се търгува като стока. Каква всъщност е целта на Семейния кодекс в деликатната материя относно определяне на имуществените дялове между съпрузи и докъде ще стигне този пагубен законодателен произвол? Промяната на данните за състоянието на акциите ще води до постоянна загриженост на брачните двойки и до коригиране на “брачните договори”. Семейното огнище и Агенцията по вписвания ще се превърнат в търговски партньори. Бракът ще бъде в постоянен двубой с активи, депозити, полици, инвестиции, ценни книжа с пазарна стойност, ликвидни средства, вземания от лихви, концесии, търговски дружества и търговски сделки и т. н. и т. н. Интересът на печалбата и свещеният съюз постоянно ще влизат в материален спор, така както спорят съдружниците в един холдинг.

* * *

Ще подпишете ли брачен договор?
Брачният договор - за и против