Време е за милосърдие

Съвсем скоро ще сме свидетели на какви ли не благотворителни инициативи, предавания, конкурси, игри, и всичко ще бъде уж в името на нуждаещите се... в името на благотворителността... Покрай Рождество Христово (Коледа)... Но има хора, които наистина знаят какво е това благотворителност, милосърдие...
Въпреки присъствието на не малко измамници и мошеници, които злоупотребяват с помощта, добротата трябва да се възпитава – категорична е Зоя Паприкова-Крутилин, дъщеря на Донка Паприкова, която е основател на хоспис “Милосърдие”, който вече носи нейното име – Благотворително дружество “Донка Паприкова”.

Зоя споделя, че в последните години от живота си майка й е работила особено активно по въвеждането в училище на час по възпитание – една идея, която остава нереализирана. “Това не трябва да бъде час по религия, защото десетте божи заповеди са основните човешки ценности, еднакви за всички религии – допълва тя. – Трябва да учим децата да бъдат честни, трудолюбиви, да пазят чистота, да пазят природата, да уважават възрастните, да помагат – елементарни неща. Още през 90-те години на XX век започнахме да бием камбана за насилието. Сега виждаме печалните резултати. В тези объркани двадесет години на прехода забравихме да възпитаме децата си. И не са виновни само родителите или учителите, а цялото общество.”

Милосърдието, според Зоя Паприкова-Крутилин, не е да подадеш купичката храна или да пуснеш на просяка стотинките, защото знаем колко фалшиви хора има. Това е чисто човешкото отношение към другия, моментът на съпричастност. Да кажеш добра дума на някого, да го преведеш през улицата, когато не може да пресече – това е достатъчно. Ако можем повече да направим, още по-добре, но всички знаем, че за много неща са нужни средства. Не е оправдание, че не помагаш, защото нямаш пари.

Време е да се събудим за милосърдието – една добродетел, позабравена днес в обществото. Надя Петрова ни я припомня с книгата си “По повелята на сърцето”, посветена на Владимир Димитров-Майстора и на Донка Паприкова. “Всеки будител е болен от една свещена болест – казва Надя – да обича хората, да има сърце, което знае да обича и ръце, които умеят да раздават, без това раздаване да бъде унизително за онзи, който е дарен, а напротив – да дава щастие. – и допълва – Време е да си припомним, че парите не винаги развалят хората, парите могат и да помагат. Затова е важно да възпитаваме тези, които имат, да се научат да дават.”

Снимка: Скулптура от Георги Чапкънов, награда по спечелен Проект на годината 2007 на фондация “Лале”

* * *

Неприятният флирт между държавата и благотворителността
Невежеството е сила, благотворителността е... шоу
Синоними ли са PR и милосърдие?
Трябва ли да има данъчни облекчения за дарители?...
Българските дарители
Благотворителността за първата половина на 2007 г.
Благотворителността през 2006