Geranium macrorrhizum е латинското име на здравеца. Родината му са Балканите, макар че се среща и в Северна Италия и в югоизточна Европа, а в див вид се среща и в източното Средиземноморие. Описани са около 23 вида, като у нас най-разпространен е Българският здравец.
Здравецът обича сенчести места. Подходящ е за сандъчета на балкони и за градината. Особено много го предпочитат за тревните площи пред блока – устойчив е на измръзване и не го крадат като другите цветя. Лесно се разсажда и размножава, като не дава място на бурените да растат.
Здравецът е символ на здраве, дълголетие и бодрост. Неслучайно присъства често в народните обичаи и песни – с него се кичели момите на празник, украсявали обредните хлябове, дарявали избраника си. Затова не е подходящо здравец да се сади на гробище.
Козметика – маслото от здравец е подходящо за нормална кожа, особено в съчетание с мирта и лавандула. Има избелващи свойства, помага при пигментация. Придава на лицето свежест, тонизира и овлажнява кожата.
Афродизиак – в цял свят маслото от здравец се цени високо като стимулатор на половата функция.
Ако се направи класация за задължителното цвете във всяка българска къща, здравецът сериозно ще оспори първото място на розата.
Снимка: Надежда Маринова
Прочетете още: