Щастливците, които имат двор с цветна градина, през март ги чака и доста работа. За красотата трябва да се положат доста грижи. Какво трябва да се направи:
Да се разкопае градината, за да може почвата да диша.
Да се натори и да се подхрани.
Многогодишните храсти и цветя, които са презимували увити в защитни покрития да се освободят, за да могат да се радват на слънцето. А пък ние да се радваме на тях. Трябва да орежем старите изсъхнали клончета, да разкопаем около тях и да ги подхраним.
Пролетта е добро време за любителите на розите да се сдобием с нови попълнения в розовата ни градина. Дълбоко се прекопава почвата, наторява се с оборски тор и горски торф и се садят новите принцеси.
Ако вече перуниките, ружите, димитровчетата, кадънките, маргаритките са се развили и ви се струва, че са много на гъсто, може да разредите старите колонии, като преместите част от тях на ново място. След пресаждането трябва да им обръщате повече внимание, като ги поливате по-често, в случай че не вали дъжд и почвата е прекалено суха.
Отглежданите в саксии и сандъчета цветя като мушкатото и сакъзчето, може да им се начупят клончетата, така, че част от тях да останат в сандъчета, част от тях да насадим в градината.
Ако сте любители на бегониите, трябва да се информирате добре за прогнозата за времето и да ги насадите чак когато сте убедени, че със сигурност няма да има повече застудявания. Засаждането става през 30 – 50 см. Ако отглеждате бегониите в саксии, може да разделите грудките (където са повече) и да насадите нови. Ако се страхувате да не измръзнат вашите хубавици, не рискувайте. Засадете ги в сандъчета или в саксии и ги дръжте на светло и топло до (източни и южни прозорци) и когато времето съвсем се разхубави и природата се раззелени, може да ги изнесете навън – там, където си пиете следобедното кафе, за да ви красят и да ви радват.