Снимка: istock
Сакето е емблематична алкохолна напитка за Япония. Съществуват над 100 вида саке с различни вкусове. Популярност в целия свят сакето придобива заради хилядолетната си традиция, криеща тайните на древната култура на японците.
В рубриката „Знаете ли, че...?“ ще ви разкажем някои любопитни факти за сакето.
Сакето има повече общо с бирата, отколкото с виното и ракията.
Често чуваме погрешни сравнения за сакето. Някои го наричат оризово вино, други оризова ракия. Всъщност по технология сакето се доближава най-вече до бирата, тъй като оризът преминава през процес на преобразуване на нишестето в алкохол, подобно на процеса при приготвянето на бира.
Корените на сакето са от Древен Китай. Според данните произходът му датира някъде около 4800 г. пр. н. е. Популярност обаче добива именно в Япония, където се превръща в нещо като нейна национална емблема някъде около 300 г. пр. н. е.
В зависимост от това колко алкохол има, сакето се дели на няколко вида като най-силното саке съдържа 50% алкохол, а най-слабото 30%.
Сакето се приготвя от ориз, вода, дрожди, плесени Koji. Към тях в модерните рецепти се добавя дестилиран алкохол в определена пропорция.
Сакето все пак има по-високо съдържание на алкохол от бирата и виното.
Сакето може да се сервира както студено, така и подгряно.
Традиционно сакето се сервира в малки керамични чашки, наречени чоко (choko) и малка керамична колба, наречена токури (tokkuri). Домакинът разлива сакето от колбата в чашите на своите гости.
Интересът на японците към сакето драстично намалява през последните години под влиянието на западните алкохолни напитки. Като цяло западната култура силно повлиява бита и разбиранията на японците от 70-те години насам. Ето защо виното, уискито, бирата са все по-предпочитани напитки от тях.
От саке могат да се правят много видове коктейли, някои от които изключително вкусни. Сервират се дори с плодови сокове и парченца плод.
В миналото правенето на саке се считало за женска работа. Днес това е предимно индустрия, разработвана от мъже.
Днес като средство за провокиране на процеса на ферментация се използват дрождите Koji. Но в миналото бедните селяни често прибягвали до собствената си слюнка, за да постигнат този резултат. Те се събирали на големи групи, дъвчели ориза и след това го плюели в голям общ съд, където той ферментирал.
Снимки: iStock