Снимка: istock
Умберто Еко е италиански писател, философ-семиотик и медиевист, роден през 1932 година в Алесандрия, Италия. Носител е на над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света.
Еко спечели завинаги сърцата на своите читатели подарявайки им невероятни произведения като „Името на розата“, „Махалото на Фуко“,„Баудолино“ и много други. Днес в рубриката ни „Притчи и мъдрости“ споделяме някои красиви мисли на писателя, който въпреки силата на своите думи, не успя да се пребори с най-коварната болест - ракът.
„Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.“
„Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!“
„Дейността на писателя се състои в това да „създава“ своя собствен читател.“
„Вярвам, че това, което ние ставаме зависи от това, което нашите бащи ни учат в различни моменти, в които не се опитват да ни научат. Ние се формираме от малки късчета мъдрост.“
„Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.“
„Истинският герой е винаги един герой по погрешка.“
„Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.“
„Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти.“
„Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.“
„Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.“
„Ние живеем за книгите.“
„Всеки факт става важен, когато е свързан с друг.“ – „Махалото на Фуко“
„Колко хубав беше спектакълът на природата все още недокоснат от често извратена мъдрост на човек!“ – „Името на розата“
„Има само едно нещо, което пишете за себе си и това е списъкът за пазаруване.“
Снимка: istock