Притча за истината

В живота има моменти, когато объркани от емоциите, приемаме погрешни неща за истина. Тогава се обричаме на страдание, нещастие и вярваме, че всичко е загубено.

Притча за истината

В едно село живял млад мъж, който овдовял рано. Имал син, който много обичал, но един ден се наложило да пътува по работа. Докато го нямало, в селото дошли грабители, които подпалили няколко къщи и взели каквото намерили.

Но не само това, те отвлекли момчето, което останало да чака баща си. Завърнал се мъжът, а вместо къща видял руини, пепел и тяло на загинало дете в пожара. Започнал да плаче, защото решил, че това е неговото момче.

След като кремирали тялото на детето, мъжът събрал прахът му в торбичка, която носел навсякъде със себе си. Често плачел по изгубения си син.

Свързани статии

Иконата Мерилин Монро в цитати

Любовни поговорки от различни краища на света

Съвети за успех от Джон Рокфелер

Един ден, неговото живо и здраво момче успяло да избяга от грабителите и се отправило към дома си. Потропало на портата и зачакало да му отворят. През това време бащата плачел за изгубеното си дете.

Момчето отново потропало на портата и мъжът попитал:

– Кой е?

– Аз съм, татко, твоят син. Отвори ми! – извикало момчето.

Мъжът бил толкова разстроен, че си помислил, че грабителите отново са дошли в дома му. Прогонил момчето и отказал да отвори портата. Детето не спирало да тропа, да моли да го пуснат. Накрая си тръгнало и вече никога не видяло баща си и той него.

Извод: Понякога приемаме някакви факти или предположения за истина. Тогава започваме да вярваме толкова силно във фалшивата истина, че когато на вратата ни почука реалността, ние не й отваряме.