Снимка: istock
Наричат го Учителят или Беинса Дуно. Петър Дънов е основател на религиозно-философско учение, което учи на любов, справедливост, здравословен начин на живот, мъдрост, правда.
Дънов е една от най-ярките личности в българската история. Неговите мъдри мисли се предават от поколение на поколение и винаги, когато ги чуем или прочетем, преоткриваме по-доброто в себе си. Споделяме някои негови мисли за любовта.
Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.
Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши.
За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.
Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всички противоречия да види красивото, хубавото.
Хората не трябва да се питат взаимно: „Обичаш ли ме?“ Това, което свети, не гори. Това, което люби, не говори.
Да обичаш един човек, аз разбирам да не допуснеш в ума си нито една мисъл против него и да държиш образа му също тъй свещен, както твоя образ. Това е максима. Който може, така трябва да обича.
Обикнете първо ума на човека, после сърцето му, душата му, духа и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича.
Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.
Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?“. Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.
Не убивайте плътта, нито личността в себе си. Плътта е инструмент, на който душата свири.
Без страстта любовта съществува, но не може да се прояви. Тогава хората страдат. Любовта не вижда грешките, защото ги поправя.