Снимка: istock
Понякога в живота срещаме хора, които не са настроени добре към нас, към света около тях. Завистта и злобата са основните черти на характера им. Независимо дали преминават мимолетно в битието ни или ни се налага да работим, да живеем с тях, гневът, който изпитваме, когато направят поредната злина към нас, ни разяжда. Готови сме да отмъстим, да се разплатим.
Днес в рубриката ни „Притчи, мъдрости, цитати“ споделяме една поучителна история. Тя ще ви напомни да не таите в себе си гняв, защото злото рано или късно получава зло.
Притча: Злото получава зло
Някога живял отшелник, който понякога слизал в близкото село да иска храна. Един ден попаднал пред дома на възрастна жена, за която се знаело, че таи в себе си много злоба. Никой не я харесвал и никой от селото не общувал с нея. Мъжът почукал на вратата, помолил за парче хляб.
Жената му дала, но много се подразнила, че беднякът я обезпокоил. Минало се време и отшелникът отново останал без храна. И този път от врата на врата, пак стигнал до къщата на злата жена. Тя толкова се ядосала, че взела ориза, който наготвила, сложила отрова и го дала на бедняка.
Човечецът се прибрал в колибата си, бил много гладен и лакомо започнал да яде от домашната храна. Не след дълго бил повален от отровата. В селото бързо се разнесла новината за смъртта на отшелника.
Злата жена също разбрала, но това, което научила твърде късно е, че отровеният от собствените ѝ ръце, бил нейният отдавна изчезнал син.