Личното пространство – само мое?

Неприкосновен ли е личният ни живот или сами го излагаме на показ в социалните мрежи? Има ли смисъл звездите упорито да отричат информацията, тиражирана за тях от медиите, след като накрая опровергават собствените си опровержения?

Замислих се над тези въпроси след въздушната, а след това и реалната целувка между българския тенисист Григор Димитров и американската певица Никол Шерцингер. Какво ни засяга наистина кой с кого излиза и споделя дома и леглото си? Защо обичаме да надничаме в чуждата паница и да надигаме сатенените чаршафи на известните, а понякога и юргана на съседите, колегите, приятелите?

В ДНК-то ли ни е закодирано? Аз не обичам клюките, не обичам и някой да ми стои зад гърба или да се взира в монитора на компютъра, когато пиша в дневника си. Някой сигурно би казал, че съм старомодна или задръстена.

Но дори и учените определиха невидимата граница, която не бива да се нарушава. Проучването показва, че тя варира от 20 до 40 см и се увеличава, ако човекът е притеснен. Да, личното пространство има своите физически и духовни измерения. Зад него може да се крият и лъжи, изневери, нелицеприятни тайни. Но никой няма право да навлиза в него, ако ние не позволим.

Личното пространство не е малко място в гардероба или рафт, който сме освободили за любимия. То е специално „място“, вътрешна зона на комфорт. Не съм съгласна с любимия ми иначе ирландски писател Оскар Уайлд, че „Единственото по-лошо от това да говорят за теб, е да не говорят за теб“.

Свързани статии

Нова година – нов човек

Az-jenata.bg стартира нова рубрика – „Дневникът на Мартина“

Но пък и американският мислител и писател Ралф Уолдо Емерсън е абсолютно прав – „Няма личен живот, в който никой да не е проникнал. Никаква тайна не може да бъде скрита в цивилизования свят.

Обществото е бал с маски, където всеки крие истинската си същност и я разкрива, криейки се“. Аз не се крия, затова и пиша този дневник. Но личното пространство си е само мое! :)