Някой се опита да ме прекърши!

Днес споделяме новата история от рубриката ни „Дневникът на Мартина“.

Преди седмица заварих ключалката на колата си разбита. Искаше ми се да крещя, да блъскам, да тропам, да отмъстя. Вероятно в този момент цветът на лицето ми е минал през всички възможни нюанси на червеното. Бях бясна!

Защото не беше за първи път. През последните четири месеца някой систематично бърка в личното ми пространство и иска да ме нарани, да ме уязви, да ме прекърши. Първо бяха гумите, после чистачките, пострадаха прозорците, а сега и това. Някой ще каже, да, случва се. Живеем в бандитска държава.

Но на мен ми мина друга мисъл през главата. И тя беше затвърдена, когато майсторите с категоричност отсякоха „Това не е направено от професионалист. Мотивът е личен“. Материалните щети се преодоляват, но ми е трудно да преглътна, че някой от хората, с които живея под един покрив, очевидно ме мрази. И няма смелостта да ми го каже в очите.

Седмица след случилото се продължавам да ходя по майстори, продължавам и да размишлявам. Защо сме станали такива примати? Защо злорадстваме и завиждаме, защо се дразним на различното? Защо си прехапваме езика и се свиваме в яките на палтата си, когато станем свидетели на агресия, като тази във Враца например? Защо се самоизяждаме? Защо сме похлупени, защо се отчуждихме? Защо се мразим? От какво боледуваме?

Свързани статии

Личното пространство – само мое?

Нова година – нов човек

Нямам търпимост към злото. Нито към простотията. Не обвинявам ретроградния Меркурий за случилото се. Не обвинявам и себе си.

В живота всичко се връща!