Животът е, за да му се радваме

Скъпи читатели, днес споделяме новата история на Марти от рубриката ни „Дневникът на Мартина.

Дете, болно от рак. Ромче без обувки. Нигерийче, изхвърлено от родителите си. За някои животът е борба, болка, изпитание. Такива хора имат право да плачат, да тъгуват, да изпадат в дупка. Ние обаче нямаме никакво право да сме сиви и криви. Мрачната и дъждовна събота не е повод да си стоим вкъщи.

Облаците и капките не са извинение, че сме хейтъри. В автобуса, в офиса, у дома. Наистина в събота времето беше меланхолично. Не се поддадох. Грабнах чадъра, обух гумените ботуши и излязох.

Отидох на фризьор, пих кафе с любим човек, разходих се, снимах торта, направена от мазилка. Калориите от лакомството, на което се насладих само с очи, изразходих в танцовата зала.

На излизане валеше като из ведро. Без кола съм и пътувах с градския. Там също намерих повод за усмивки. В автобуса се вееше трибагреника, шофьорът слушаше патриотични песни. Но никой не забеляза, на никой не му направи впечатление. Всички бяха свъсили вежди – заради дъжда, заради битовизмите или просто така, по дефолт.

Свързани статии

Дамската чанта – кутията на Пандора

50 нюанса червено

Хора, животът е, за да му се радваме. И сами да си намираме поводи за това!

Случайно или не размислите ми съвпаднаха с тези на покойния вече Умберто Еко – „Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.“

Какво като навън вали? След няколко дъждовни дни слънцето окончателно ще надделее! Идва пролет!