За животните с любов

Скъпи читатели, днес споделяме новата история на Марти за рубриката ни „Дневникът на Мартина“.

Четвърти април е Световният ден на бездомните животни. Те са близо 600 милиона. Смразяваща цифра, нали? Шестотин милиона безгласни, изоставени души! Преследвани, малтретирани, убивани.

Като кучето Бобо, което все още си търси дом. Преди месец той е изхвърлен между мантинелата на оживената магистрала „Струма“. В същия ден на платното има поне 7 прегазени животни. За щастие Бобо е намерен от добри хора и днес е в идеално здраве. Но все още никой не го е приютил вкъщи. Сигурно мнозина биха казали – какво толкова, спасяването на едно животно няма да промени света. Ще ги апострофирам – Светът на едно животно ще се промени завинаги!

Така стана и с моята котка. Спасена като бебе от улицата. Доста време мина, докато се научи да бъде гальовна и да ме допуска до себе си. Да ми има доверие. Но аз ѝ обещах да я пазя. Обещах ѝ да дам всичко от себе си, за да я радвам.

Какво като е черна. Не робувам на стереотипи! Не се въртя по четири пъти в кръг, като ми пресече пътя. Моята Маца е духчето на дома и макар че е щура, си я обичам. Вярвам, че съм осиновила човек, сродна душа. Но още много трябва да бъдат спасени.

Изтръпвам, когато чуя за група тийнейджъри, които са подпалили котка. Било им забавно да гледат тичаща факла. Вбесявам се, когато някой ми каже, че питбулите са опасна порода и видя поредния нахапан в битка, изхвърлен на улицата.

Човешката порода е най-опасна. И нейните прояви на агресия нямат граници. Само можем да се учим от животните как да изпитваме истинска любов, вярност и благодарност. Но май не сме дорасли и за това!