Теди Зарева: Най-много се интересувам от хората

Как възникна идеята да организирате и родно издание на TED – TEDxBG?
Миналата година, по щастливо стечение на обстоятелствата, Мария получи pass за live streaming на големия TED в Калифорния. Тогава стояхме по нощите и гледахме на живо – тя, аз, Ния, Алек и други приятели. Малко след това, TED пуснаха TEDx програмата и почти веднага Мария предложи да направим TEDx тук, тъй като се очертаваше да се задържим в България поне още около година. Алек, Ния и аз решихме, че идеята е страхотна и така четиримата сложихме началото на безкрайния поток от мейли, телефонни обаждания и spreadsheet-ове, които след повече от 7 месеца щяха да доведат до TEDxBG.

Сега, след като събитието мина с толкова позитивен отзвук доволна ли сте и какви са плановете Ви за догодина?
За себе си мога да кажа, че това е бил един от най-значимите и удовлетворяващи проекти, с които съм се занимавала до сега и разбира се съм страшно щастлива, че и хората, за които го направихме бяха доволни. Всички имаме голямо желание да повторим TEDxBG догодина, въпреки че обстоятелствата се промениха малко и Мария и Ния вече не са в България. Все още доизясняваме как и с кого да работим, за да се получи още по-добре следващия път.

Кои са основните предизвикателства при организацията на събития от този ранг и мащаб?
Никой от нас не беше организирал такова събитие преди. Трябваше да вярваме, че нашата колективна преценка за много големи и малки неща ще се окаже правилна. Въпреки това мисля, че моментите, в които сме се чувствали най-притеснени са били, когато не са ни достигали пари, защото това означаваше да се лишим от неща, които вярвахме, че са нужни. Например, платнените торбички, които бяха включени в бюджета от самото начало, успяхме да си позволим едва 5 дена преди самата конференция, когато неочаквано намерихме още един спонсор. Даже не знаехме дали ще успеят да ги напечатат на време. Намирането на спонсори беше много трудна и изпълнена със стрес задача. Няма как да се организира такова голямо събитие без пари, а ние малко наивно смятахме, че страшно много фирми биха го подкрепили.

В TEDxBG лекторите бяха истинско съзвездие! Коя от всички презентации бе Вашият фаворит и защо?
Трудно ми е да посоча фаворит, защото сме прекарали толкова време с лекторите и техните презентации, че всяка от тях ми е станала любима. А и естеството на TED e такова, че ти показва невероятни презентации на теми от физика до филми, които просто няма как да се сравняват една с друга.

Какво Ви даде, лично на Вас, събитието?
Няколко дена след конференцията казах на Мария, че най-накрая знам как искам да ме карат да се чувствам нещата, с които се занимавам. Това беше много ценно за мен, защото последната половин година се лутах доста професионално. Сега имам яснота поне по някои параграфи.

Вие сте фотограф. Кои са най-любопитните за Вас обекти? Какво искате да снимате?
Винаги са ме интересували най-много хората. Обичам да снимам различни лица, обичам да има много емоция и обичам, когато някой, който съм снимала ми каже, че това е портрет, който ще даде на майка си. Кара ме да се чувствам, че съм успяла да хвана нещо истинско.

Има ли място за добре образованите млади хора в България? Намират ли добра реализация, според Вас? И имат ли желание да са тук?
В България има много място за добре образовани млади хора, но на младите хора не им харесва какво представлява това място. За съжаление, те са единствените, които биха могли да го направят такова, каквото си го представят. Напълно разбираемо е защо много млади хора не остават тук. Аз не мисля, че те трябва да се чувстват виновни, че избират да работят и живеят там, където ще бъдат по-щастливи. Може само да се надяваме, че достатъчно от тях ще инвестират таланта и знанията си в България, така че да я променят.

Какво послание бихте отправили към българките?
За да отправя послание към “българките” трябва първо да разгледам това събирателно като различно от събирателното “българите” и след това като различно от събирателното “хора по света”. Аз не мисля, че трябва да има разлика в посланието, което бих отправила към което и да е от тези събирателни. Освен това, аз съм на 25 години и ми се струва самонадеяно да отправям послания. Мога да споделя два любими реда от Мери Оливър:
“A lifetime isn\'t long enough for the beauty of this world and the responsibilities of your life.”