Емилия Николова: За билките няма контрол

Как се свързва Ядрената енергетика в БАН с билките?
Чрез ядрено-химичен метод на анализ определяме едновременно 32 елемента от Менделеевата таблица. Можем да определяме и повече, но 32 елемента са напълно достатъчно, това са срещаните елементи в нашите билки. Останалите са толкова редки в природата, че вероятността да се появят е нулева. Ако се появят, можем да определим и тях. Това е и предимството на нашия метод за елементен анализ. Освен това можем да мерим големи количества проби, а не само малки количества, които могат да бъдат не достатъчно представителни. С този метод ние определяме всички тези елементи едновременно и дори да ги няма сега, когато се появят можем да ги определим.

Как започна проучването на билките от теб и екипа ти?
Всичко започна с една поръчка от Биопрограма – чайовете, още през 2001-ва година. Тогава те искаха да им направим входящ и изходящ контрол – когато билките пристигат в предприятието и когато излизат чайовете – също. Нещо важно, което трябва да кажа тук е, че в България няма стандарти за билките. За различни храни има, но за билките – не. До момента не са създадени подобни стандарти по всякакви бюрократични причини. Трябва да има стандарти, но за съжаление – няма.
За да започнем работа купихме партиди – от един и същи чай различни партиди от различни места. Направихме анализ на тези чайове и се получиха много странни резултати. Имаше партиди, в които имаше елементи, които не би трябвало да има и други елементи, които би трябвало да има. Друго много интересно, което излезе като резултат е, че съставът на еднакви чайове се оказа различен. Трябва да знаете какво пиете и то да е постоянно, а не да пиете някакви листа и клечки и да се надявате, че се лекувате. На практика не се лекувате, нищо че пиете въпросния „чай“. Ако има и вредни елементи те са с някакво натрупване и в тялото се акумулират и това в никой случай не е добре. Пример ще дам за един конкретен елемент. Това е стронций. Стронцият измества калция от костите и най-лошото е, че се натрупва, т. е., организмът не го изхвърля. На практика ако дълго пиете чай със стронций той се натрупва и това е вредно за вас – прави костите ви по-крехки.

Значи ли това, че билкарите, събирайки някакви билки, не могат да разчитат, че тези билки наистина ще са лечебни?
Билкарите имат познания за билките, но нямат контрол. Те си знаят къде са находищата на билки и от тези находища те си берат всяка година. Тях ги интересува количеството. Този контрол трябва да се осъществява после, при преработката на билките.

А когато хората си берат за собствена употреба?
Това е вече проблем. Всеки човек или поне голяма част от хората в България пият домашно приготвени чайове. Имаме традиции – много хора берат сами и си приготвят смески. Те също си берат от едно и също място и пият цяла година и цял живот този чай.

Има ли различия между мащерката например брана в различни райони на България?
Именно това бе целта на нашия проект. Две са целите – от едно и също място да берем една и съща билка в продължение на много години. Бояна, Княжево, Симеоново и Бистрица изследваме например и дори между тези близки локации има различия в качеството на билките. Билките трупат различни съдържания на тези места. Билките са известни с това, че изсмукват елементите от почвата. Друго интересно нещо е, че ако сте садили билки на дадено място другата година не е добре да садите отново или каквото и да е друго, защото те са извлекли на практика полезните съставки от почвата. След билка 5 години почвата не е добра за нищо.
Ако говорим за диворастящите билки – много зависи от локацията, от мястото. Ако на близо има някакво предприятие – в никакъв случай не берете билки наоколо. Но не е само това. Мислите си, че мястото е чудно и чисто, например в Рила, а то се оказва, че е много богато на някои елементи – различни елементи на различни места. Най-чистото място, което сме намерили са Западните покрайнини, трънско. Но това място е и доста бедно като земя, за да се обработва. Там няма никакви вредни неща, но няма и полезни.

А най-замърсено?
Рила е най-замърсена със стронций, примерно. Това са естествени, не техногенни замърсявания. Там няма индустрия, но Рила е сравнително млада планина, има залежи от руди. Стара планина е сравнително чиста. Около Русе също е сравнително чисто. Странджа сакар има някакво замърсяване, но отново не техногенно. Дадени билки акумулират определен елемент в по-големи количества. Ние мерим какво от растението отива в чая.

Изследвали сте билки и в Турция и в Гърция. Пренася ли се традицията за консумацията на билков чай и в тези страни?
Не, няма такава традиция. Пие се много чай, особено в Турция, но черен, не билков. Да се прави домашен чай, това си е чисто българска традиция. В други държави пият повече плодови чайове. Нашите са и за лечение. Това, разбира се, е положително.

Кои са най-често срещаните и употребявани билки?
Основното са жълт кантарион, мащерка, риган, лайка и бял равнец. Има ги навсякъде. Мерим и живовляк, както и магарешки бодил, мента (див джоджен), смрадлика. Девиациите са големи.

Вие самата какъв билков чай си правите?
Аз не пия билков чай. Предпочитам черен.

Трябва ли хората да се страхуват, да спрат да събират билки или да пият билков чай?
Не, не трябва да се страхуват, стига да не прекаляват. Не пийте никой чай продължително. Ако лечението е краткотрайно няма да натрупате, но ако трябва да се пие даден чай с години – може да е доста рисково.

Много хора считат, че кафето е вредно и затова пият чай, защото е безвреден. Какво ще ги посъветвате?
Зависи къде са събирани билките. Например Драгалевци – планина, чисто, няма заводи. Но не е точно така, защото цялото производство на Перник върти го вятъра на Драгалевци. Ако имате полза от чая пийте го, рискът е ако се натрупва с години.

А медът?
Консистенцията на меда е особена, но съдържанията са малки, не е същото като с билките. Пчелите преработват билките, но контрол на меда е труден. Освен това има норми за меда, а за билките няма.

Кога ще покажете резултатите?
Когато намерим къде да ги публикуваме и подкрепа, най-вече финансова, за да продължим изследванията си.