Калина Терзийска: Майчинството захранва въображението ми в професионален план

Майка на трима сина – само това е достатъчно да знаем, че не Ви е лесно. Кое е най-трудното в майчинството?
Балансът между моите желания, професионални амбиции и вдъхновения и потребностите на децата ми. Постоянно ми се налага да ограничавам своите планове за доброто на синовете си, което неизбежно е свързано със страха дали с поредната жертва няма да се обезлича дотолкова, че да загубя себе си. Водя ежедневна битка с ужаса и вината, че пропускам и пропилявам възможности за реализация и развитие на фондацията „Зона за креативност и култура – ЗОНА К2“, която учредих . Основната дейност на организацията е фокусирана върху театъра, творчеството и децата, така че майчинството захранва въображението ми и в професионален план, но само това, за съжаление, не е достатъчно. И, всъщност за мен най-трудното в майчинството е да не отмъщавам на децата си за своите неуспехи и трудности и да трансформирам негативните си емоции, така че когато съм с Дени, Деян и Марти, те да се чувстват обичани, виждани, изслушвани, обгрижвани и значими.

Срещате ли понякога негативно отношение от хората, по отношение на многобройното Ви семейство?
Не ми се е случвало, срещам предимно позитивно отношение.

Ако имахте вълшебна пръчица и можехте да промените три неща в нашата реалност кои биха били те?
Може би бих концентрирала тройната мощ на вълшебството, за да премахна смъртта. Но честно казано, понеже не вярвам, че това е възможно, бих била много благодарна, ако имах магическото устройство на Хърмаяни (май от „Затворникът от Азкабан“ – нещо като медальон-компас), с което да се движа във времето или да го разширявам.

Геройство ли е да си жена? А многодетна майка?
Аз винаги съм искала да имам три деца, това е моя сбъдната мечта и в този смисъл е нещо естествено, а не извънредно и изключително каквото би следвало да е геройството. Но, във всички случаи ми е много приятно да чувам похвали и поощрения за себе си! В момента чета „Силата на идентичността“ на Мануел Кастелс и там има любопитна глава, наречена „Краят на патриархализма“, която представлява изследване на трансформацията на семейството и сексуалността в информационната епоха и в някаква степен се опитва да дискутира въпроса за положението на съвременната майка. Всъщност – какво го увъртам – ДА, смятам, че да си многодетна, работеща жена е форма на геройство!

Как успявате да съчетаете родителството и своите професионални изяви и развитие?
Към момента съчетанието, изразено математически е 3:1 в полза на родителството и означава най-вече три пъти повече време и усилия, вложени в него, отколкото за личните ми цели. Опитвам се да приема, че моите проекти се случват по-бавно и с по-голям интервал помежду им. Често не успявам да го приема... Истината е, че в мен обикновено „бълбукат“ повече от пет идеи наведнъж, така че понякога забавянето на темпото действа като сито за стойността на нещата и донякъде подобрява качеството на работата ми, но понякога е фатално и ми коства доста сълзи, гняв и самобичуване. Ако трябва да отговоря накратко и оптимистично – винаги се чувствам на ръба на успеха и провала, но вярвам, че това е необходимото състояние на духа за всяко истинско творчество.

А как се чувствате като жена на ловец? Споделете свои специални ритуали или тайни за по-добър улов?
Да си жена на ловец е доста предизвикателно, защото страстта на мъжа ми към лова, кучетата и най-вече нуждата му от компанията на другите ловци понякога ми се струват толкова силни и всепоглъщащи, че сякаш в живота му няма нищо друго! От друга страна той се връща от лов така щастлив – направо благ, физически изтощен, но психически отморен, че нямам сърце да го спирам! А и се радвам, че покрай скитането по полета, гори и планини си създава много стойностни приятелства (от които после го ревнувам) и си повтарям, че увлечението му е повече необходимост да общува пряко с природата, отколкото желание да убива животни. Ако правенето на сандвичи може да се счете за ритуал – това е обичайното, което правя преди да го изпратя на лов.

Кое във Вашия ден, Ви дава най-голяма радост, Ви зарежда най-много?
Разговорите, игрите и гушкането с моите четирима мъже. Срещите с приятели и колеги. Обожавам четенето, гледането на филми и усамотяването пред белия лист/екран, както и съзерцаването на картини, свиренето на пиано и ученето на чужди езици. Пътуването с трамвая и готвенето са ежедневната форма на релаксация за мен. Надявам се от средата на лятото танците и сутрешното тичане също да станат част от презареждането на моите енергийни батерии.

За какво мечтаете?
Имам доста тривиални мечти: да направя спектакъл по Рамаяна, да поставям Шекспир, Том Стопард и Пинтър, синовете и мъжът ми да са щастливи, да пътешестваме, да напиша сценариите на моите филми, да знам 7 езика, да извървя 100 км от „Камино де Сантяго“, да изследвам митовете, сънищата и ритуалите, да съм катализатор за креативността и таланта на много деца, да правя чудеса...

Вашият любим вкус? Цвят? Място?
Салата, обичам да измислям всевъзможни салати – рецептата за последното ми изобретение е:
1 зелена салата
3 с. л. царевица
3 с. л. сурови белени слънчогледови семки
2 репички
2 ролца от раци
1 домат
1 чушка
20 г сирене
дресинг (олио/зехтин, оцет/лимон, сол)
Измитите зеленчуци и ролцата се нарязват, сиренето се натрошава и всичко се смесва с дресинга – имам чувството, че само това мога да ям!
Любимият ми цвят е оранжевият, а най-силно ме привлича мястото, на което още не съм била.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да търсят хармонията и смисъла в себе си и да вярват, че реалността е една вълнуваща мистерия, създадена специално за тях!