Соня Будева: Успехът се измерва с постигнатите лични цели

26.07.2010г. / 09 28ч.
Аз жената
Соня Будева: Успехът се измерва с постигнатите лични цели

Соня Будева е магистър по социални дейности, главен асистент във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, Катедра „Организация и методология на социалните дейности”. Интересите й са и в областта на психологията, автор на редица разработки по тези две теми.

Разкажете нещо повече за себе си?
Ще се опитам с няколко думи да се характеризирам: Амбициозна; Активна; Емоционална; Прекалено откровена и справедлива; Работохолик; Реалист по отношение на настоящето, оптимист по отношение на близкото бъдеще и песимист по отношение на далечното бъдеще.
В семейно отношение: имам до себе си мъж, с когото се чувствам сигурна и обичана и дъщеричка, която ни кара да се чувстваме най-щастливите хора на Земята
В професионално отношение: Магистър съм по социални дейности. Главен асистент съм във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, Катедра „Организация и методология на социалните дейности”. Работя върху докторската си дисертация по психология. Интересите ме са насочени към консултативната социална работа, девиантното поведение и клиничната психология.

Професия или призвание е да си социален работник според вас?
Ако наблюдаваме системата на образование – професия, но ако се вгледаме в реалностите на живота – категорично ПРИЗВАНИЕ!
В България е сбъркано разбирането за висше образование, професионално бъдеще и кариера. За съжаление действителността е такава, че младите хора не си избират бъдещата професия според мечтите, желанията и способностите си. Водещи са други два принципа, а именно: „Където ме приемат” и „Това е перспективно” /най-вече според родителите/.
Професията „социален работник”, както и останалите „помагащи” професии изискват специфични личностни качества. Не е достатъчно да имаш теоретични знания и практически опит, за да си добър социален работник, нужно е желанието да помагаш на хората, да си емпатичен, да имаш просоциални ценности и нагласи. Или ако трябва да обобщя – един социален работник не трябва да възприема работата си като набор от правила и нормативни документи, а като съпричастност към клиентите си.

Какво е мнението ви за социалната политика на България, адекватна ли е тя?
Трудно е да се каже дали една социална политика е адекватна или не, защото винаги има две страни – ползвателите /клиентите/ и държавата /институциите/ и много трудно е и двете страни да са удовлетворени, тъй като интересите не винаги съвпадат.
Но все пак ще кажа, че в България социалната политика в периода на преход беше преимуществено насочена към социално подпомагане, т.е. към парично подпомагане в различните му форми. Това забави реформите в социалните услуги, които по мое мнение са по-ефективен начин на подпомагане във всяко отношение.
В последните няколко години забелязваме въвеждане на нови, алтернативни социални услуги в общността за деца и възрастни и това всъщност е бъдещето, но за съжаление те не винаги функционират ефективно, най-вече заради лошата координация между държавни институции, общини и НПО, а предполагам и поради някаква типично българска народопсихология. Българинът не е готов все още да споделя проблемите си със специалисти и да търси съвети, не е готов да бъде приемен родител, не е готов да осиновява деца с увреждания или от ромски произход, не е готов да плаща за социални услуги и т.н.
Но, за да не звуча песимистично ще кажа, че очевидно има раздвижване в социалния сектор и професията „социален работник” ще става все по-търсена и надявам се ценена.

Какво е да работиш в образователна институция сред млади хора?
Удоволствие! Винаги е забавно и свежо. Но да бъдеш постоянно сред млади хора е и предизвикателство – налага се винаги да си „в час” и като знания, и като визия. Дава ти възможност да погледнеш на света по друг начин и понякога, дори „да си свериш часовника”.
Да работиш в образователна институция има и още едно голямо предимство – свободата да работиш без да бъдеш постоянно рамкиран или контролиран. Това е от основно значение, защото не е достатъчно само да преподаваш на студентите, а да осъществяваш някаква научна и творческа дейност, която би била полезна, както в теорията, така и в практиката.

Какви са основните предизвикателства на ежедневната Ви работа?
Борбата с остарели изисквания и нагласи. Системата на висшето образование, а може би и на образованието въобще, е доста архаична, което ако не беше трагично, щеше да е комично – мястото където се създава наука, където би трябвало да бъдат най-прогресивните хора на една държава, не се променя въпреки промените на времето. Единствената може би промяна е, че и преподаватели и студенти губят мотивация да работят или учат. Предполагам това е в синхрон с общата апатия на цялото общество.

Ако в бъдеще Ви се открие възможност за работа в чужбина бихте ли приели?
Не мога да кажа нищо за бъдещето, но като се има предвид, че съм имала възможности за работа в чужбина, които съм отхвърлила, предполагам, че в България ми харесва и ще остана тук. Все пак не бива да забравяме, че съвременният свят се характеризира точно с глобализацията и няма нищо лошо да се възползваме от чуждия опит, но само при условие, че ще го донесем у нас.

Какво е за Вас успехът и какъв е успелият човек?
Успехът е нещо относително. За всеки човек е индивидуално. В крайна сметка успехът се измерва с постигнатите лични цели. Но аз мисля, че за успехът са нужни две условия – личното усещане за успех и позитивната оценка на околните.

Пожеланието ви към читателите на az-jenata.bg .
Да обичат и да бъдат обичани!

Коментирай