Правете любов и всичко ще си дойде на мястото!

За каква професия мечтаехте като дете?

Като дете много ми се искаше да стана както майка, така и художничка, и ето на – станах… и двете! Внимавайте какво ще си пожелаете, че да не вземе да се сбъдне! Но и това не е самата истина, защото не знаеш каква искаш да станеш като си малка или изобщо не помниш (може би припомнянията на родители и баби важат донякъде), просто ти се иска да си голяма, а сега не знаеш още по-малко какво да правиш с всичките си желания отпреди и сега: да пътуваш, да дадеш на детето си най прекрасните мигове, за които може би си мечтал самият ти, но никога не си ги имал – например да отида със сина ми до Дисниуърлд или поне Европейската му версия :), да имам прекрасни неща с които да ми е по-лек живота и да се възползвам от тях както в материален, така и в духовен план. Може би единственото явно на което съм държала адски много са били приятелите, те винаги са №1 за мене, защото партньор още не мога да кажа че съм намерила, но приятелите ми компенсират това малко неудобство.

Какви са Вашите професионални амбиции в момента?

В професионален план искам единствено и само да практикувам единственото което мога безпрепятствено, а то е да рисувам и творя независимо от формата и средствата на самата творба. Успешен труд в моята област би била една независимост и признание, измерено в реални стойности – това е голяма борба. При мен се засилва, защото не съм от тукашната гилдия (от Академията и всичките произтичащи последици в позитивен, но само привидно, план, за учащите там). Както и поради факта, че съм жена и смея да прилагам умствените си и други способности в един или друг неподходящ случай, произтичащи от самочувствието ми от безспорният и неподлагащо се на съмнения авторитет на придобитото от мен образование.

Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена? Или се чувствате дискриминирана или улеснена от пола си?

За улеснения от какъвто и да е род, камо ли поради пола си, не мога да говоря (е, като teenager сигурно съм властвала несъзнателно в моят случай, над мъжките страсти и сърца, но сега… въпреки че когато както всяка жена реших да поосвежа външния си вид и се изрусих (за ужас на някои мои приятели), разбрах що било то вниманието към блондинките). Но в никакъв случай не бих казала, че това улеснява по какъвто и да е начин земното ми пребиваване.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?

За Успех бих посочила някои лични решения, които съм взела в моменти на извънредни ситуации!

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си? Това го налагат обстоятелствата или е ваше решение?

Засега нито за едното, нито за другото отделям достатъчно време – нито на професията си, нито на детето ми, за което се чувствам не много добре, както сами бихте предположили, но затова пък средствата оправдават целите, защото са свързани и с двете после като резултат (Дисниуърлд и някоя и друга изложба във Франция – добре би било, нали!?!). Иначе за да не ми е мъчно, че съм изоставила и двете мои любими неща, рисуваме заедно с Яни (сина ми, който го прави много по-добре от мене понякога, но това е нормално).

На какво искате да научите своите деца?

На какво бих искала да науча детето ми!?! Ами, на какво! – да си е верен на себе си без да се смущава от това, ако го прави различен! Ще му мисля като му дойде времето, за въпросите, които могат да възникнат по пътя. Само се надявам да попита първо мен, а не някой друг, когато има нужда от съвет! :) Но и това да не стане, ще гледам да познава достатъчно достойни хора около мен, за да не се притеснявам, че е отишъл не където трябва за съвет. Така че, няма проблеми, ще разбере нещата от живота рано или късно сам! Важното е и аз да съм добре, а тогава и той покрай мене, също!

Какво послание бихте отправили към българките?

Посланието към българките – звучи гордо и патриотично! Дано да устоят на всички изкушения, които им предстоят и пак да са горди със себе си. Но по принцип както за жените, така и за мъжете важи същото! Ние всъщност не сме много по-различни един от друг, стига да разбираме себе си, тогава е по-лесно да разбереш и другия до теб! Но всичко казано дотук звучи малко наставнически, като че ли мога да кажа на този или онзи как да си живее живота, няма такова нещо! Само мъдрите могат да го правят, или по-точно – имат ценза да упражняват съветите си ;), но те го правят не по наставнически методи, а съвсем незабелязано и ненатрапчиво. Така че мили жени, действайте! – работете (без да обиждате по слабите от нас), раждайте, ако не искате – не раждайте, правете любов с любов и всичко ще си дойде на мястото един ден за всяка и всеки от нас! Мисля че ни трябва малко повече вяра и страх от Бога, за да сме щастливи и изпълнени с любов.

Любим цвят, песен, вкус, място?

Песен: може би албум на “Масив атак” – Protection!

Вкус: да разбирам вкус на нещо за ядене или консумиране изобщо – амииии – какво!?! – няма да кажа шоколад, защото моята сестра живее в Швейцария и съм и забранила да носи тези оприличаващи я на дилър, зарибяващ покрай училища с изкушението на Лукавия – с шоколад – слабите подлежащи на изкушения от всякакъв род души, като нашите!!! По-пресни са от тези, които ядем ние и още по-неустоими. Мисля че отговорих на този въпрос без да искам!

За място и цвят няма да се впускам в подробности – все пак работя с цялата палитра на работното си място, а за място – живея в България, нали! И без да искам пак ще почна да говоря за вкусове и мириси свързани с места! Всички места могат да бъдат достойни да се нарекат любими, даже една ЖП гара в Сливен през нощта, когато пътувах на стоп с бащата на Яни, през първите дни на нашата връзка, бих я определила за любимо място, заради изживяванията ми! Както и Лондон, който познавам както познавам и Троян, и ми е любим както и другият. Много са!!! Но засега харесвам апартамента, в който живея и не бих го сменила с нищо на света. Тук са картините ми и играчките на Яни (които не са ми любими, особено като са разхвърляни из целият апартамент), но това е любимо мое място, наистина!

Любима готварска рецепта? Нещо, което обичате да приготвяте сама?

Любима моя манджа е патент на моя много добра приятелка от Швейцария – Астрид (която, апропо, обиколи света чак до Индия, и с малко жертви в жива сила се възвърна по-силна от всякога). Манджата се казва Ризотто с бяла риба и скариди – мммммммм!!! А, и да не забравя бяло вино също така вътре в ориза с бялата риба и скаридите и малко магданоз и лимон, сол на вкус и черен пипер!