Лина Гергова: Бъдете силни и смели като в народните песни и приказките

Главен асистент доктор Лина Гергова е най-младият учен в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Работи в секция „Антропология на словесните традиции“, а понастоящем е част и от екипа „Връзки с обществеността“ на института. Завършила е Етнология и Интеркултурна комуникация в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, през 2009 г. защитава дисертация за етническите стереотипи в бившия Институт за фолклор – БАН, след това се занимава с градска празничност и национализъм. Специализирала е в Австрия, Италия, Словакия, а отскоро е и приобщен учен в Естонския литературен музей в Тарту.
Тя беше така любезна накратко да представи пред читателките на Az-jenata.bg института, в който работи, а също така и да отговори на няколко въпроса, за което й благодарим:

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН) се роди на 1 юли 2010 г., когато в следствие от реформата, проведена в Академията, бяха обединени Институтът за фолклор и Етнографския институт с музей. Той е единственият национален център за фолклористични, етноложки, етнографски и културноантроположки изследвания в България. В неговите рамки е и Националният етнографски музей, който съхранява и експонира десетки хиляди старинни предмети, свидетелства на българската народна култура. Учените от ИЕФЕМ-БАН са търсени експерти както в страната, така и в чужбина – активно се включват в провеждането на фолклорни събори, в опазването на културното ни наследство, в обучението на студенти, в международни научни мрежи.

Пазим ли ние, българите, традициите си или лесно присвояваме чужди?
В това отношение българите не се различават особено от другите европейски народи и нации. В условията на глобализация, когато във всеки дом има телевизор, а хората са свръх-информирани, е напълно естествено традициите също да са обект на размяна – както идеите, политическите убеждения, изкуството и пр. В прединдустриалното общество повечето българи са живели в рамките на Османската империя в условия на непрекъснат културен и икономически диалог с другите балкански народи – гърци, сърби, роми, турци, румънци и т. н. Дори и тогава – макар и много по-слабо – е имало влияние и на западната култура. В този смисъл е много трудно да говорим за специфично български традиции, неповлияни от чужди и запазили се във времето непокътнати. Разбира се, ние не само сме „вземали“, но сме и „давали“ – ала днес не е лесно да се разграничат тези влияния и да се посочи кое откъде е дошло. Ще дам един пример – мартеницата, смятана за типично българска, е била и е разпространена (макар и не в същата степен) и сред други балкански народи. Защо ние я мислим като типично и само българска традиция – защото специфични национални политики, особено през социализма, са я наложили като такава.

Коя, според Вас, е най-българската традиция?
Тук отново бихме могли да се върнем към мартеницата, но вече обясних, че не може да се говори за „българска“, „най-българска“, „само българска“ традиция. Етническата и религиозната празничност е различна от националната. Най-българска традиция е може би празнуването на 3-ти март като национален празник, или Денят на народните будители, но не е редно да търсим „най-българското“ в традиционната ни празничност. Разбира се, има специфики, но те не са толкова старинни, колкото ни се иска. Мисля, че празникът, с който наистина можем да се гордеем, е този на Светите братя Кирил и Методий, който за пръв път се чества в България (тук има спорове дали е било в Пловдив или в Шумен), а след това получава отзвук и в другите славянски страни.
Всъщност винаги, когато говорим за „българско“, трябва да знаем на какво го противопоставяме – ако изберем „сръбското“ разликите не са толкова големи, но ако се огледаме в „турското“, „английското“, „китайското“ – нашето наистина е много различно и специфично.

Не е ли голям мит, според Вас, това, че българинът е работлив, гостоприемен, добър?
Всяка общност – била тя етническа, национална, религиозна, професионална, възрастова или друга – в погледа си към света поставя себе си в центъра му. В този смисъл няма как и ние да не произвеждаме и съхраняваме „митове“, които да ни правят поне в нашите очи по-добри от останалите. Такава е функцията на етническите стереотипи – затова много често другите етнически или национални общности са по-лоши, по-мързеливи, по-негостоприемни от нас. Това трябва да се приема за напълно естествено, но тук е функцията и на медиите – да внушават толерантност и самоуважение, защото стереотипите лесно се изграждат, но много трудно се променят.
А що се отнася до разрушаването на митовете за нас, българите – достатъчно е да прочетем произведенията на Алеко Константинов, за да се убедим, че съмнението в тези митове не е скорошно, но – докато те са значими за нас – ще съществуват.

Кои основни добродетели успяват да съхранят днешните български жени? Вашето пожелание към нашите читателки.
Мисля, че основното качество, което българските жени са имали и са успели да съхранят, е самоуважението си. Не съм сигурна, че това е добродетел според традиционните представи – по-скоро не. Твърдоглавата, опърничава, самостоятелна жена в традиционната ни култура, а и в много художествени текстове, е осмяна, заклеймена. Въпреки това тя запазва тези свои характеристики, които днес могат да се мислят и като качества.
На вашите читателки пожелавам да са твърдоглави и опърничави, винаги горди със себе си независимо от полето им на изява (в дома, в професията, в обществото) и – най-вече – да бъдат силни и смели жени като своите предшественички от народните песни и приказки!

Прочетете още:

• За добрата, лошата свекърва и фолклорните обичаи