Мариана Еклесия: Възкресение Христово ни връща изгубения живот

Не бива да възпитаваме децата си да бъдат консуматори, а ние, възрастните трябва да искаме по-малко, да не бъдем горделиви, нито алчни във всяко едно отношение. Това ми се иска да запомня от казаното от Мариана. Макар, че тя може да говори много и с думите си, в които прозират думите на Бога, да ви отвори очите, да успокои душата и ума ви, и да се почувствате така, сякаш от този миг вече разбирате живота по-добре и знаете какво да правите в делника и празника.

Мариана Тинчева Еклесия е завършила Международен туризъм във Варна, Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ и курс „Основи на дипломацията“ пак на СУ. През 1994 г. приема духовно име Еклесия, което означава църковна. Работила е като екскурзовод, журналист, доброволец в хоспис „Милосърдие“. От 40 години прави скулптури от дърво и бронз. През 2001 г. след петата си самостоятелна изложба в арт–галерия „Труд“ подарява най-значителния си релеф от бронз „XXI век“ на Нобеловия комитет в Стокхолм. Пише поезия и проза. Изнася авторски рецитали в София и в много градове в страната. Пише за християнството в различни вестници и списания, в интернет, участва в телевизионни и радио предавания. Има издадени няколко книги.

Великден и пролетта
На нашата географска ширина Великден съвпада с пролетта. Смисълът на Възкресение Христово, което ние празнуваме през пролетта, е възраждащият се живот, който идва отново при нас. Това е период, в който цялата природа се събужда. Това е Божият промисъл и на самото Възкресение. Всъщност за човешкия дух всеки сезон може да бъде плодоносен. Великден се чества и на много други места на планетата, където не съвпада с пролетта. Всеки народ чества празника по различен начин. Където и да отидете, празниците, вярванията и ритуалите са различни. Независимо от догматическите определения и формулата, която една Църква е създала, дори и в по-тесен кръг всеки по различен начин си представя Бога. Всеки човек има своето лично разбиране за Него. Дали е вярно или не е, това си е негово вътрешно убеждение, той живее с Бога вътре в себе си. Бог е плодоносният дух, който носи пролетта във всеки от нас.

Противоречие между пролетните украси и християнският смисъл на Великден
Може би до известна степен има такова противоречие, защото то става в Страстната седмица, която е подготовка за Великден. И макар че Страстната седмица е времето на Христовите мъки, всеки човек по свое желание пости или не пости, весели се или скърби. Наистина има стремеж към пищност и така като че ли се отклоняваме от смисъла на празника. Целият ни съвременен свят е устроен така, че ние живеем в свръхконсумативност и свръхизкушение, което е и голямото разминаване с християнския смисъл на Празника. Най-големият дар за един християнин е да приеме причастие – тялото и плътта Христови на Великден. Но нека не съдим, защото сам Бог не съди. Той дава възможност на всеки човек да разбере кога е сгрешил, когато дойде неговият момент за лично изпитание и страдание.

Икономическата и духовната криза
Бог е казал, че не трябва да имаме грижа нито за храната, нито за дрехите си, защото както Той пои дърветата и храни всички живи твари, така ще храни и нас. И още – не мислете за утрешния ден, а стига ви днешният. Ако ние наистина вярваме в Него, той ще ни осигури храната. Проблемът не е в Бога, проблемът е в нас, тъй като искаме твърде много. По западен образец у нас се разви консумативно общество, което иска да прилича на западното по задоволеност, но няма възможности за това. Оттук идва както икономическият, така и духовният стрес. Мисля, че българинът деградира като гостоприемен и добър човек, уповаващ се на своите ближни.
Ако възпитаваме децата си да бъдат само консуматори, как те ще разберат, че има хора, които са лишени от дом, храна и дрехи. Задоволени сме и не мислим, че по света има хора, които страдат. Затова е добре, в определен момент от живота си, човек наистина да изпитва лишения и да страда, за да разбере онези, които нямат достатъчно блага и страдат.

Изучаване на религия в училище?
Напълно одобрявам изучаването на религия в училище. Да вярваш в Бога е задължително. Това не е мода, нито въпрос на избор. Вярата в Бога е свързана с морала, с 10-те Божи заповеди, които ни учат да не крадем, да не лъжем, да не убиваме, да се държим пристойно сред хората. Това е християнско поведение, изграждане на нравствени християнски ценности, които са задължителни за всеки човек и най-вече за подрастващите. Съществува противоречие относно разкрепостената и порочна свобода, чрез която медиите оказват влияние върху морала на младите хора. Напоследък все повече се говори за необходими ограничения. Аз вярвам, че ще настане това време.
От много години се обсъжда дали да се въведе изучаването на религия в училище. Този спор започваше с претенциите на православната църква, която допреди няколко години държеше да се преподава Вероучение, тъй като православието е традиционно вероизповедание в България. Но в началото на XXI век не можем да твърдим, че сме единствени и да преподаваме по учебници, които са били актуални преди 60 години.
Децата и младите хора днес у нас са толкова будни, че не виждам кому е потребно да се говори на черковнославянски, след като никъде в училищата не се изучава този език. Никакви литургични преводи не са в състояние да накарат едно дете да разбира словото Божие чрез православното богослужение. Аз съм „за“ изучаването на религия в училище, но трябва да има нови учебници, добре подготвени, силно вярващи богослови, които да преподават на децата и да превръщат Божието слово в живот чрез делата си, а по този начин да завладяват душите им с вечната светлина на християнските ценности.

Творчески успехи
От последната ни среща през 2009 г. се радвах активно на плодоносен творчески период, в който успях да напиша книгата „За безсмъртието на душата“. Темата ме вълнува повече от десет години. Книгата започва с Аристотел, преминава през вярванията в безсмъртието на душата в осем различни древни и съвременни религии; споделям четиринадесет лични примери от своя живот по какъв начин Бог ми доказа Своето безсмъртие; и накрая се опитвам да обвържа Божието битие с последните разкрития на квантовата теория. Преди 2300 години Аристотел говори, че от мъртво тяло могат да излизат атоми и отново да се върнат в него, като го оживотворят. Квантите и кварките, които учените откриха в средата на XX век, още по-красноречиво доказват вероятността едно мъртво тяло да бъде оживотворено отново и човек да бъде възкресен – в светлинен образ, както се явяват често покойните в съня на своите близки или по плът.
Започнах и втора книга с 25 автобиографични есета. Работното й заглавие е „Това съм аз, Господи.“ Направих нови бронзови скулптури. Благодаря на Бога, че ми даде сили и възможности да извърша всичко това за Негова слава.

Прочетете още:

• Още от Мариана Тинчева за Възкресението, Дънов, Ванга, Църквата
• Всичко за Великден на едно място