Евгения Тотева е работила много години в строителството, вътрешния и ландшафтния дизайн. Преди 10 години прави завой в професионалното си поприще и се ориентира към нетрадиционната живопис. Започва да рисува с маслени бои, които нанася с пръсти върху платното. Така се раждат над 10 изложби в България и чужбина, а много от нейните творби са притежание на колекционери в България, Сърбия, САЩ, Германия, Турция, Албания. През април 2011 премина с успех 13-ата й изложба под мотото „Хармония“. Ето какво сподели тя за Az-jenata.bg.
Имате три деца и можете да се гордеете с това. Кое е най-важното правило, за да успее една майка да възпита добре децата си?
Да, наистина се гордея. Децата са нашето бъдеще, те са нашето „огледало“ – поглеждаш и виждаш част от себе си – и хубаво, и лошо. Мисля, че най-важното за нас майките е да успеем да разберем децата си и тогава да ги възпитаваме. Не е лесно, но поне трябва да се опитваме, да се стараем да не губим комуникацията с тях, защото на децата им е много по-трудно, отколкото на нас възрастните.
Къде майчинството и изкуството се докосват? Как си влияят?
Мисля, че майчинството и изкуството имат много допирни точки. За себе си знам, че с раждането на всяко дете ставах по-„мека“, по-добра, по-търпелива и по-спокойна. А за да рисувам, трябва да бъда точно такава. Мисля, че децата ми, а сега и внуците ми, ме направиха най-оптимистичния човек на света.
Разкажете ни вие самата кога и как започнахте да рисувате?
Започнах да рисувам преди 10 години в момент от живота ми, в който исках да променя нещо в себе си. И съм благодарна на Съдбата, че избрах точно тази промяна.
Губим ли духовността в днешния ни забързан ден? И какъв съвет бихте дала на хората, за да я запазят?
Не мисля, че губим духовността си. Самата аз работя точно с такива хора, които усещат, че искат нещо повече от забързаното ежедневие. На откриванията на моите изложби винаги има много хора, но най-хубавото е, че идват и много млади хора и дори малки деца, които се влюбват в някоя картина. Едно от любимите ми места е книжния пазар на пл. „Славейков“. Ходя там всеки уикенд и е пълно с хора. По последни статистики театрите и кината са пълни, купуват се повече книги. Оптимист съм и мисля, че силата на българския дух не е загубена.
Пожеланието Ви към българската жена?
Българската жена е красива, силна, устойчива. Живеем в интересно време и пожелавам на всички жени и майки да бъдат влюбени в живота!