Роси Рос: културен посланик между България, Унгария и Белгия

Известната попизпълнителка Роси Рос всъщност се казва Росица Петкова. Но на многобройните си почитатели е известна с артистичния си псевдоним.

Родена е в Пловдив, израснала в София. Омъжена е за унгарец. Сега живее в Унгария, но често пътува до България и Белгия.

Четири години учи класическо пеене, но завършва Консерваторията. Изпълнява поп, рок, суинг джаз, кънтри, латино песни, както тя самата казва стилът й е „Роси Рос“.

Пяла е в Италия, Германия, Белгия, Норвегия, Финландия, Египет, разбира се, в Унгария и България. Има 5 издадени самостоятелни албума: „Пътека“, „Палаво момиче“, „Молитва за човечност“, „Завръщане“ („Return“), „For you“ + „Ronsard“ (сингъл). Роси Рос е носител на много награди, сред които: „Изпълнителна годината“ на „Звездни мигове“ през 1994 г., „Най-добър дует“ в предаването „Поп Топ“ на БНТ през 1994 г. за дуета си с Васил Петров „Не казвай сбогом“ и др. През 1998 г. е лауреат на Международния музикален фестивал „Златен Орфей“ като композитор. Роси Рос се изявява и като композитор, много от песните й са по нейна музика.

Изкушена е от рисуването, пише поезия и проза. Ето какво още сподели тя за читателите на Az-jenata.bg:

Коя е Роси Рос? Един от албумите Ви се казва „Палаво момиче“. Такава ли сте наистина?
Да, може да се каже, че съм „палаво момиче“. Албумът бе издаден с името на една от песните. Текстът написа Ралица Монева, по който направих музика, а Александър Савелиев – аранжимента.

Освен че сте изпълнител, пишете също музика и стихове. Какво най-често Ви вдъхновява и провокира да запечатите емоцията в мерена реч?
Конкретната провокация, стига да съм заинтригувана особено. Понякога тъга, обич – това, което се случва в света и около мен, различни могат да бъдат емоциите, както и поводите.

Изкушена сте и от рисуването. Имате ли още таланти, за които не знаем?
Рисуването ми е хоби, което е много приятно. Мога да танцувам добре, ако е достатъчно въздействаща музиката, мога да приготвям ястия бързо, като си фантазирам, спортна натура съм. Най-важно е, когато върша нещо да имам желание, а да не го правя по задължение.

Защо винаги изглеждате на 20 години? Какви са женските Ви тайни за красота? Кои храни най-често слагате в чинията си?
Това е въпрос, на който трябва да отговоря с книга. Все пак накратко: правя онова, което смятам за добро в конкретния случай, не съжалявам после, какъвто и да е резултатът, човек се развива и така трябва. Омръзва ми еднообразието. Искам да ми е интересно, но и аз да участвам, а не само да очаквам от другите да ме впечатлят, или да ми измислят какво да правя и как да се забавлявам.
Сама си поставям задачи. Чета книги, слушам музика, включително класика, обичам театъра. Радвам се на успеха на другите – най-много на онези, които лично познавам и през годините се развиват пред очите ми. Вярвам на онова, в което лично съм убедена, а не на слухове.
Хапвам си редовно, винаги закусвам. Благодарна съм на майка ми, която ме учеше като малка кое е полезно, как се комбинира. Дори ме ограничаваше, за да не ми се разшири стомахът. Поне два пъти си спомням, че ми е казвала да не прекалявам. Пия чай само от билките на майка ми и само на тях вярвам. Има значение по кое време се берат, как се изсушават, съхраняват и така нататък. Тя познава двеста билки. Дори и когато пътувам извън България, нося със себе си от нейните билки. В Унгария успях да излекувам едно съседско дете от силна кашлица, която продължаваше няколко месеца. Бяха пробвали какви ли не лекарства. Леля Рожика ми сподели и се чудеше какво да прави с внука си. Направих мехлем, дори звъннах по телефона на майка ми за по-сигурно. Инструктирах леля Рожика как да ползват мехлема и след три дни кашлицата изчезна. От тогава сме още по-близки приятели с това семейство. Опитвам се да спазвам и правя неща, на които ме е научила майка ми. Това е! Не пия алкохол и не пуша. Обичам сладки неща, шоколад също.

Лесно ли се живее между България и Унгария?
Не се живее лесно все на път, но се свиква с времето. Добавям и Белгия. Напоследък живеем и в Брюксел. Понякога не се сещам кое къде съм оставила. Друг проблем е и последната ми китара. За да свиря добре, трябва да репетирам с нея и не бива да я оставям в друга държава. Преди няколко дни, когато летях от Брюксел за София, на аерогарата в белгийското летище ме накараха да платя 165 евро седящо място за китарата, което ме изненада много. Още един проблем при пътуванията. Има и предимства, виждаш промените, усещаш хората не само тук. Работиш на други сцени, пред чужда публика, проверяваш се непрекъснато. Обогатяваш се духовно, опознавайки културата на различните народи.

По Ваша инициатива се побратимиха Видин и един унгарски град. Чувствате ли се като културен посланик между България и Унгария?
Това определение го дават други хора. Не съм назначена никъде от никого. Аз правя онова, което ми е възможно и отговарям за собствените си постъпки. Радвам се, че съдействах за побратимяването на двата града. Освен това изнесох концерт в град Сегед, с което помогнах специалността „Българска филология“ в университета в града. Гостувах в концерт и на българското училище в Будапеща. Самостоятелни концерти съм изнасяла на площади и в зали в различни градове, участвала съм в телевизионни и радио предавания. Изпълнявам и български, унгарски песни, и песни на други езици. В този смисъл, културен посланик е може би точно като определение. И в България, и в Унгария пиша, творя, създавам. Песните „Емигрантска“, „Песен за България“, песен за българския „Войник“, на френски „Paris“, на италиански „Solo amore per te“ и др. създадох в Унгария.

Кои са най-важните житейски уроци, на които Ви е научил досега животът?
Животът ме учи непрекъснато. Той е толкова разнообразен, интересен, труден, понякога лесен; хората са невероятен извор, също и децата. Винаги мога да бъда впечатлена; изненадана като дете; боледуваща, силно обичаща. Житейските уроци ще продължат може би, докато ме има, но най-много съм научила от родителите си! Накратко мога да споделя, че жаждата за живот и трудолюбието дължа на родителите си, а критиката – на сестрите и брат си!
На всички учители, с които се срещам по пътя си и които ще срещна на всички – поклон! Приятели, музиканти, художници, писатели, поети, артисти, режисьори, съседи, случайно срещнати хора в самолети, влакове, трамваи, метро, оазис, пустиня, село, поле, гора – къде ли не – от всеки може да научим нещо и да получим още един житейски урок.

Каква майка сте? На какво най-много бихте искали да научите сина си?
Прекалено добра майка съм. На Адам отделям значително от времето си и днес. Е, когато съм настоятелна с уроците, не бих казала, че му е особено приятно, но мисля, че ме разбира. Искам да го науча, че в него е силата, моженето, вярата, талантът и създаването. Трябва да се труди! Винаги може да се намери изход! Трябва да може и да има самоуважение! Да може и сам, и в екип, но при него това е даденост. Имам чувството, че е бил научен от някой друг, трябва само да бъде насочван. Той така и рисува – изведнъж, със замах. Има шест самостоятелни изложби, участва и в няколко общи. Научих доста след неговото раждане. Понякога заедно откриваме света!

Пожелайте нещо на българските жени.
Ако Ви се хапва много, а се притеснявате от излишните килограми, изпийте първо чаша вода, после се хранете! Храненето трябва да бъде редовно, като не бързате! Не мислете за талията си, който Ви харесва истински, той винаги ще Ви харесва! Работете онова, което искате, ако се налага друго да се свърши, то се настройте, че точно това ще свършите с голямо желание и с удоволствие. Бъдете и намирайте време за себе си. Бъдете здрави! Момичета, успявайте! Бъдете истински!