Хилда - Егур Егур и музика

Хилда Казасян – красива, с омаен глас и афинитет към крайностите. Може би за по-младите тя е по-известна от баща си, но при всички случаи успя да отвоюва собствен стил и образ в съзнанието на почитателите си. В това интервю, дадено специално за Аз – жената виждаме звездата Хилда освен като музикант в още светлини – майка, лице на ресторантите “Егур Егур” и жена.

За каква професия мечтаехте като дете?

Не помня да съм мечтала нещо, защото от както се помня всичко около мен е било свързано с музика. Това са правили моите родители денонощно, аз съм била навсякъде с тях и винаги съм смятала, че ще се занимавам с нещо, свързано с музика. Даже в съзнанието ми не е стояла друга алтернатива. Не помня да съм имала от тези детски мечти да ставам космонавт. Мисля, че винаги съм искала да се занимавам с нещо, свързано с музиката.

Какви са Вашите професионални амбиции в момента?

В момента правя албум. Заедно с Христо Йоцев, Живко Петров и Еко правим един авторски албум. Отделно от това имам един проект за Гершуин, който е с аранжименти на баща ми, със симфоничен оркестър, Биг Бенда и оперната певица Мариана Пашалиева. Този концерт ще се представи първо в Пловдив и мисля, че ще има много места на които да го показваме след това. Отделно от това, живот и здраве, подготвям едно телевизионно предаване свързано с интериор, за което докато не стане, нищо няма да говоря повече. Много неща са, но това са основните.

Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена? Или се чувствате дискриминирана или улеснена от пола си?

Не! Несъзнателно съм използвала пола си като оръжие, в хубавият смисъл на думата. Мисля, че с нещата, с които се занимавам и от които се интересувам това не важи.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?

Професионално или въобще? Въобще е дъщеря ми, която е на три години и с всеки изминал ден става все по-важна и по-важна за мен. А професионално – това, че съм успяла да се преборя с едно много лошо мое качество – мързелът – в един важен период на моята работа и да си хвана нещата в ръце.

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си? Това го налагат обстоятелствата или е ваше решение?

Съумявам успешно да съчетавам и двете неща, тъй като професиите ми не са от тези, които изискват 8 часа на ден да си на работното място. Да не говорим, че съм от тези щастливци, за които професията е удоволствие. В общи линии за мен е много по-приятно например да пея тази вечер, отколкото да отида на който и да е купон. Така, че нещата си се компенсират и нищо не е за сметка на другото.

На какво искате да научите своето дете?

В никакъв случай не искам да правя някакви чудеса от нея. Първо искам да я науча на това, на което са ме научили. Да и дам това възпитание, което са ми дали моите родители, защото то ме удовлетворява и бих искала да й го предам същото на нея. Искам да й дам възможност да бъде такъв човек, че да направи подходящ избор в момент, в който вече тя самата трябва да избира. Да й създам такива качества и ценностна система, че изборът, който тя ще реши да прави в живота си да е добър. И се моля много на Господ да успея.

Абсолютно несравними са! Плюс това и двете ми носят такова удоволствие, че ми е трудно да кажа кое е на по-предна позиция. Много удоволствие ми доставят и двете, и двете са гъдел и даже бих казала, че от едното си почивам с другото. В този смисъл, чудесно са ми са се получили нещата!

Какво послание бихте отправили към българките?

Към българките? Честно да си кажа, не съм много по посланията. Адски много бих им пожелала просто да имат повече време за самите себе си, да имат повече време за музика, да имат по-малко проблеми и ангажименти, за да имат повече време за семейството си, за това да се поглезят, ако щете. Защото живеем в такова сложно време, че това се оказва едно добро пожелание, а не нещо естествено, както би трябвало да бъде всъщност.

Любим цвят?

На едно интервю преди малко ме попитаха същото и аз казах черно, защото наистина много обичам черният цвят, но малко след това си дадох сметка, че всъщност любимият ми цвят е синият. Така, че – синьото, колкото и да си противореча с това, което казах преди 15 минути.

Във всеки период, във всеки ден съм имала различни песни, които са били фаворити в момента. Това много зависи от душевното ми състояние, много зависи от настроението ми, от обстановката около мен. Толкова много музика по цял ден има около мен, че е абсурд да кажа коя е любимата ми песен.

Пак съм малко на крайностите. Веднъж мога много да искам китайско, понякога ми се ядат съвсем традиционните български манджички, които ми е готвила баба ми. Различно! Със сигурност малко в повече ми дойде арменската кухня покрай тези кръчми. Това е една от най-любимите ми кухни, но мога да кажа, че в момента ми е в повече, просто защото всеки ден това е около мен.

Любимото място – вкъщи! Това е най-любимото ми място – да съм вкъщи. И сега с моят приятел си направихме къщичка в едно село до Балчик, която се превърна в най-любимото ми място – за духът ми, за тялото ми, за всичко! Което много пречи на работата ми, защото ми се седи там, а не тук.

Любима готварска рецепта? Нещо, което обичате да приготвяте сама?

Тъй като се паля много и сега съм в период, в който съм запалена за диети, едно от любимите ми неща, които обичам да приготвям, са салатите. И салата, която тук в ресторанта се оказа, че има голям успех (която я писах арменска, а всъщност си е моя) е накъсана зелена салата с много рукула, накъсано пилешко месо, пармезан и кротони, с балсамов оцет и зехтин – това е най-любимото ми нещо в момента.