Мария Радославова: Подводните снимки ни учат да уважаваме живота

Мария Радославова винаги е знаела, че иска да се занимава с визия, рисуване и дизайн. Завършила е „Илюстрация“ в Националната художествена академия. Първите й публикувани илюстрации са от времето още преди да се дипломира в един от най-многотиражните вестници. Има няколко десетки книги, издадени с нейни илюстрации. Прави по няколко корици на година. Участвала е в 2 общи изложби в България и две в Канада, където е живяла 6 години. В това интервю, обаче, ще стане дума за хобито й – подводната фотография. Поводът за срещата ни е преминалата през юни нейна изложба „Totally wet“. Ето какво разказа тя за читателите на Az-jenata.bg.

Откога се занимавате с подводна фотография?
Снимам под водата от 6 години и е дошъл моментът да покажа какво ме покорява и ме кара да се връщам отново и отново. Мисля, че това, че съм художник ми дава предимството да мога да „уловя“ есенцията на подводната красота по-лесно. Следващата ми изложба ще е комбинация от картини и подводна фотография в столичната галерия „Артур“. Когато рисувам отново всичко се върти около природата и пътуването. Картините ми са пълни с цвят и тропически фантастични същества.

Какво е за Вас подводната фотография? Хоби или професия?
И двете – отнасям се към снимането със сериозността на професионалист. В същото време ми доставя удоволствие като хоби и е моят начин да си играя.

С какво Ви изненадват и на какво Ви научиха подводният свят и обитателите му?
Понякога подводният свят ме изненадва с непрактичната си красота. После, разбира се се оказва, че аз не знам защо нещата са такива.

Каква е максималната дълбочина, на която сте снимали?
Във водата цветовете и светлината се губят в дълбочина. Също и животът намалява, така че по-голямата част от снимките ми са правени до 45 метра дълбочина. „Най-дълбоката“ ми снимка до този момент е на 60 метра.

Къде сте се гмуркала досега и откъде сте снимала?
Гмуркала съм се в Атлантическия, Тихия и Индийския океани и в много морета. Почти навсякъде снимам. Не винаги обаче успявам да предам красотата и атмосферата.

Кои са водите, в които най-силно искате да се потопите и да снимате?
Бих искала да снимам под ледник. Представете си – синьото на водата и огромните ледове. Друго място, което искам да снимам е Truck Lagoon. Но всяко място под водата може да ми даде снимка, стига да видя нещата.

С какво подводната фотография е по-различна от стандартната?
С това, че снимаш неща, които не тежат. И въобще е друг свят, по-лесно би било да се изброят приликите, а не разликите.

Какво е необходимо на една жена, за да се превърне подводната фотография в нейно хоби?
Не смятам, че има значение дали си мъж или жена. Ако мислиш, че има значение сигурно ще намериш неща, които да те спрат.

Имало ли е момент, в който сте изпитвали страх?
Само глупаците не ги е страх. Водата е природна стихия, която трябва да се уважава.

Вие сте единствената жена, която притежава сертификат за технически водолаз. Кое е най-труднодостъпното място, на което сте била?
Всъщност вече не съм единствената, а първата – моя приятелка наскоро завърши курс за гмуркане с тримикс. Поздравления, Ина! Най- труднодостъпното място беше една подводна пещера в Мексико – за да стигнем до входа й, трябваше да вървим през джунглата без пътека, с екипировка, при 45 градуса температура, следвани от плътен облак комари.

Вашето пожелание към читателките на Az-jenata.bg?
Пожелавам на всеки да намери хобито, заниманието или професията, които могат да го изпълнят и накарат да се усмихне от ухо до ухо, независимо какви битовизми се вихрят във всекидневието ни.

Снимка: Елена Ненкова