Радка Цонкова: Най- важното нещо от което се нуждаят децата е любов

Радка Цонкова е педагог, със специализация – семейна психотерапия и работа с деца в криза, психолог, със специализация – приложна психология. Работи активно в областта на игровата терапия, работа с деца в институции, обучение при деца със специфични нужди. Едновременно с това е основател и ръководител на Детски терапевтичен център „Слънчице“.
Ето какво споделя с нас за родителството и децата.

Г-жо Цонкова, разкажете ни за Детски терапевтичен център „Слънчице“, от кога работи и как?
Първо бих искала да разкажа малко за историята на нашия център. Комплексът от дейности, във вида, в който е в момента, съществува от 3 години. Преди това ние предлагахме същите услуги, но в отделни практики с логопед, психолог, социален педагог, арт терапевт, рехабилитатор и др. Като всяка терапевтична програма се провеждаше от различни специалисти, на различно място, което водеше до недотам добрата връзка между специалистите, относно хода на терапията, целите и резултатите постигнати от съответния специалист. Наблюдавахме трудности в осъществяването на връзка между родителите и специалистите, като често се губеше много важна информация, оказваща се в последствие есенциална за развитието на терапията. По този начин, опитвайки се да подобрим предоставянето на този вид услуги, стигнах до идеята да се обедини работата на един по- широк кръг специалисти, под шапката на една институция. Различното при подбора на нашите специалисти е това, че предварително сме задали много важни критерии за професионалните и личностни качества, които те трябва да покрият. Друг изключително важен момент е екипността на работа в центъра, доверието между отделните членове. Първата среща обикновено е само с родителя на детето, тъй като не е терапевтично да се обсъждат проблемите пред него, възможно е то да изчака в някоя от детските зали, след което да се проведе консултация или изследване с него насаме. Въз основа на проведената първа консултация се изготвя индивидуална програма, по която да се работи. В нея може да участва само един специалист, а понякога 2 до 5 различни специалиста – като арт терапевт, психотерапевт, логопед, рехабилитатор, специален педагог, в зависимост от случая. Всеки от тях представя своята хипотеза, която се обсъжда на ежеседмични екипни супервизии, взема се предвид и тяхната професионална интуиция при сформиране индивидуалната програма на всяко дете. Много важна част от тези програми заемат релаксиращите занимания, с цел намаляване на стреса и повишаване на интереса към заниманията в центъра.
При нас в центъра не идват само деца със специални нужди, имаме и екипи, които работят с деца с езиково-говорни проблеми, с емоционални проблеми, слаб самоконтрол в училище или в семейната среда, проблеми в общуването между членовете на семейството, ревност при поява на нов член в семейството – бебе или възрастен, работа с деца с противообществени прояви и зависимости (от компютър, хазарт, психоактивни вещества), с ниска самооценка, със силни страхове и др.
Обратната връзка, която получаваме от родителите и настоятелите на децата засега удовлетворява нашите критерии, за което много е допринесъл и фактът, че липсва текучество и смяна на специалистите.

Полагат ли се у нас достатъчно и адекватни грижи за децата със специфични нужди?
В последните години може да се каже, че грижите за тези деца наистина са се подобрили значително. Обществото или по- точно родителските организации си извоюваха държавата да обръща по- голямо внимание на децата им и техните специфични потребности, като се предоставят възможности за работа по повече програми с различни специалисти. Така работата с децата става много по-улеснена и достъпна за повече родители, а терапевтичната грижа е от изключително значение за тяхното интелектуално и емоционално развитие. Организират се редица обучения за специалистите, за повишаване тяхната квалификация, дава се възможност и за преквалификация, но като цяло наличието на информация и стимулиране професионалното развитие на специалистите е голяма крачка към подобряване грижите за децата със специални потребности. Напоследък се създадоха много организации от родители на деца със специални нужди, които работят много всеотдайно за подобряване на грижите за децата им. Родителските организации, вършат огромна работа за подобряване грижите за децата, но според мен все още има какво да се желае в тази насока. Трябва да се работи в посока за подобряване на грижите за децата със специални нужди, защото, ако едно дете остане без терапевтични занимания, вероятността за развитие остава минимална – пример за това може да ни послужи документалния филм за децата в Могилино, които бяха останали без терапевтични програми. Всички знаем как изглеждат сега тези деца, след като вече за тях се полагат адекватни грижи.
Децата в държавните центрове са много на брой и трудно може да се обърне нужното индивидуално внимание, добре би било да има повече специалисти, да се провеждат различни видове терапии, да се работи повече и в посока на индивидуалното консултиране на родителите. За което естествено са нужни и повече средства.
Все още не са разработени достатъчно програми за лица над 18 години със специални потребности, а това е продължението на работата ни.

По-често родителите ли се насочват към вашия център или учителите ги насочват?
Трудно мога да дам категоричен отговор, различно е, често родителите сами идват при нас, понякога са насочени от учителите на децата, понякога от личния лекар или от невролог, психиатър. Благодарни сме, че има детски градини с които работим отлично заедно. Това за нас е изключително важно, защото в кръга от специалисти и родители се включва и още една гледна точка, тази на учителя. По този начин се дава възможност да поддържаме много добра обратна връзка за децата, а също и да получаваме подкрепа при провежданата терапия.
Също така за нас е много важна и екипната работа с психиатрите и невролозите, тъй като пращайки ни деца, ние разчитаме на тяхната професионална оценка за конкретния случай. Напоследък се радваме на такива екипни отношения с психиатри и невролози не само от София и Пловдив, където се намират филиалите, но и от специалистите от по-малките градове, за което също сме изключително благодарни.

От какво основно имат нужда децата ни?
Основното и най- важно нещо от което се нуждае едно дете е любов.
Какво обаче означава да обичаш детето си: да го приемаш такова, каквото е; да го караш да се чувства сигурно и спокойно, защитено; да си готов да отстояваш, дори понякога със строгост, определени важни за него и семейството правила; да го оставиш да бъде себе си, да му дадеш пространство, дори с цената на това нещо у него, да не ти харесва; и един ден, когато то се почувства готово, да се разделиш с него, да му позволиш да има собствен живот, различен от твоя!
В нашия център обаче много често забелязваме и нещо друго, родителят напълно се е отказал от своя личен живот, като се е посветил изцяло на грижите за своето дете. Да, добре е да бъдем грижовни, но не си даваме сметка какво послание даваме на децата, индиректно, пренебрегвайки себе си. От друга страна, нещо много важно, е че грижейки се за всичко ние изземваме пространството и възможността на детето да се справя само, да бъде отговорно за постъпките си, да опитва и да греши, но да се учи, а това именно е много важно за неговото пълноценно развитие.

Кои са, според Вас, най-често допусканите родителски грешки?
Може би в момента съществуват двете крайности, родителите или възпитават прекалено строго или прекалено разрешаващо. В първия случай, не се дава пространство на детето да бъде себе си и да прави това, от което има нужда, като прекаленото нормиране на детското поведение може да го направи агресивно или апатично, защото то потиска в себе си чувства и потребности. При такива случаи в терапията се дава необходимото пространство за изява на детето, терапевтът се държи много различно от всички навън, като по този начин не се сбъдват неговите очаквания за критика и отхвърляне. Във втория случай родителите не успяват да наложат определени правила и граници в поведението на децата си, тук говорим повече за деца над 4-5 годишна възраст, когато те вече могат да осъзнаят причинно-следствената връзка. За да се развива детето правилно, е добре да му се поставят и ограничения, детето има нужда от авторитет, от възрастен, който да го направлява, когато то се почувства изгубено, така се чувства обичано и обгрижено. Децата не са способни да носят големи отговорности, те трябва да са съобразени с възрастта и психическото им развитие.

Считате ли, че има тенденции родителите да абдикират от възпитанието на децата си и да го възлагат само на училището и обществото, т. е. най-често улицата?
Аз съм по-скоро оптимист в това отношение, напоследък забелязвам тенденция към повишаване културата на родителите за отглеждане и възпитание на техните деца. В кабинета ми идват все повече млади семейства, търсещи решения на своите проблеми. Може би, ако ми бяхте задали този въпрос преди 5 години щях да ви отговоря по различен начин!
Винаги е имало и ще има родители, които абдикират. Просто последните години достъпът ни до информация е по- голям и знаем повече за тях и последствията от тяхната абдикация, но както виждаме не сме постигнали много, като ги обвиняваме и заклеймяваме. За всяка постъпка си има причина.

Вашето пожелание към нашите читателки – настоящи и бъдещи родители?
Пожелавам на читателките да следват инстинктите си в отношенията към своите деца, като не се стремят да отговарят на определени очаквания. Когато следват себе си, те биха следвали именно майчиния си инстинкт, който в повечето случай е това, от което се нуждаят децата. Освен това спомняйте си в трудните моменти на взаимоотношения с децата ви как вие сте постъпвали на тяхната възраст, от какво вие сте имали нужда в този период.
Успех на всички!