Запознах се с Емилия Миразчийска на събитието по повод последното събиране на средства за заминаването на Венцислава Боро. Онази вечер Емилия предостави безвъзмездно цялата печалба от продажбата на книгата „Възможните майки“, чийто редактор и издател е в помощ на благородната кауза. В това интервю освен за книгата я разпитвам и за образа на жената днес, за ролята й на майка и на не майка, има ли щастие и пълноценен живот, ако не родиш деца.
Моля, представете се за читателите на Az-jenata.bg.
Ако дръзна да кажа, че съм писател, хората веднага се питат какво съм написала, някои дори са ме питали на колко езици съм преведена, че се осмелявам да твърдя, че съм писател. Ако кажа, обаче, че съм издател, вече нямам този проблем, тъй като нашата книга „Възможните майки“ намери много читатели и лично аз съм превела част от текстовете за италианското издание, което излезе в края на септември. Обичам също да казвам, че имах сравнително кратка, необичайна, направо шеметна учителска кариера и харесвах работата си с учениците не по-малко от това, което правя сега.
Как се роди идеята за книгата „Възможните майки“? Как събрахте/склонихте авторките да напишат своя разказ?
Идеята за тази книга се появи миналата година есента, след като попаднах на един анонимен текст със заглавие „Преди да стана майка“. Този текст беше станал анонимен, тъй като много пъти е бил копиран от жените, които са го прочели и харесали в интернет. Има го в различни блогове, форуми и бележки в социалната мрежа, където всъщност го е пуснала авторката му. Когато с моята приятелка Райна Кастолди решихме да направим книга с текстове от различни авторки, които да разкажат за своя опит като майки (или не-майки), не можеше да се стигне до авторката на анонимния текст, послужил като подтик за този сборник. Сложихме го първи в книгата с една бележка под линия. Някои от нашите авторки го бяха чели във един форум, но жената, която го е написала се беше озовала в облака на анонимността и никой вече не можеше да каже коя е тя. Този облак на анонимността ние предложихме на жените, които поканихме да напишат текст за нашия сборник. Не сме налагали анонимността и не се крием зад нея, защото имената на всичките 116 авторки са изброени на корицата, има ги в списък по азбучен ред в началото на книгата, просто текстовете им не са свързани пряко с имената. Именно това условие се оказа особено стимулиращо и вярвам, че една голяма част от текстовете в книгата нямаше да са същите или изобщо нямаше да бъдат написани ако тези текстове бяха подписани. Разбира се, всеки автор можеше да реши какви податки да остави, ако иска да бъде разпознат и след публикуването на сборника всеки автор има право да публикува своя текст с името си, стига да желае да го направи.
Интересували ли сте се имали подобна книга в България – където текстовете да не са обвързани с името на авторите? Какво печели от това книгата, според Вас?
Не мисля, че изобщо има подобна книга в европейската култура, в която егоцентризмът или нека кажем по-меката дума индивидуализмът има толкова силен израз, както разбира се, и основания. Френският философ Мишел Фуко мечтаеше една година всички книги да излизат без имената на авторите си, и сам разбираше, че това не може да стане, защото всички автори щяха да изчакат следващата година, за да публикуват книгите си. Ние, обаче показахме, че тази мечта може да стане реалност в рамките на една книга и се оказа, че е много по-важно това, което един текст казва, а не името на автора свързано с него. Така „Възможните майки“ се отличават с една свобода и откровеност, които иначе едва ли щяха да се проявят в такава степен. Читателите, а и самите авторки имат възможност да разпознаят себе си в много от текстовете. Възможностите за идентификация се увеличават многократно.
Какъв е образът на днешната майка според разказите? Различава ли се италианската майка от българската според вас и според текстовете?
Много динамичен. Всеки, който прочете тези истории, ще може да си създаде сам представа каква е днешната майка. Всяка майка с опита си е открила важни неща за себе си, за децата си и за света, в който живеем. За мен няма особени отлики, свързани с националността. Някои от читателите твърдят, че могат да доловят кои са италианските разкази, но може и да грешат. Повечето обаче ми споделят, че не намират разлика в светоусещането.
Споделихте, че в книгата има и няколко текста на жени, които не са майки. Срамно ли е да не си майка – това ли е причината по-малко жени да споделят това и да се включат в книгата?
В обществото има известен натиск върху жените, които (още) не са станали майки. За щастие, аз не чувствам тежестта на този натиск и считам, че животът ми е достатъчно пълноценен и хубав и без да съм родител, но не вярвам, че всички жени без деца живеят като мен без чувство за вина и лишеност от нещо наистина важно за тях. Сред авторките в нашата книга има и жени, за които това, че нямат деца е въпрос на ситуация или повече или по-малко осъзнат избор. Но за повечето жени, които нямат деца не е лесно да обговорят тази тема, някои от тях отказаха да напишат каквото и да е на тази тема. И това, което искахме да им кажем с нашата книга – Горе сърцата! Жените с деца или без деца са напълно равнопоставени. Репродукцията е само един от всички възможни начини да си майка.
Кои са следващите Ви близки проекти?
Представихме италианското издание на „Възможните майки“ на 2 октомври в Музея за съвременно изкуство, на закриването на изложбата „Ре-продукция“. Тази изложба и нашата книга бяха замислени по едно и също време и пет от нашите авторки са сред авторите в тази изложба с куратори Алла Георгиева и Надежда Джакова. Събрали сме част от текстовете за книгата на бащите, („Възможните татковци“) която ще излезе в началото на другата година. Съставителството на книгата с децата („Възможните деца“) сме поверили на Мила Попнеделева-Генова, освен една от нашите 116 авторки, която е автор на две чудесни книги за деца, илюстрирани великолепно.
Пожелайте нещо на българските жени.
Да бъдат самоуверени и решителни. Да следват интуицията си и да се доверяват на преценките си. Така ще постигнат целите, които си поставят и ще посрещнат новите предизвикателства.
Автор на снимката: Галя Йотова
Прочетете още: