Ирене Аулета: Правете разлика между приемно родителство и осиновяване

Ирене Аулета е педагог от Милано, Италия. През октомври тя гостува в България по покана на на Емилия Миразчийска от издателство „Скалино“ за семинар-дискусия за приемното родителство. За разлика от България, в Италия приемните семейства взимат за отглеждане деца не от социални домове, а от други семейства, изпаднали във временна криза от различно естество.

Какъв е Вашият опит с приемното родителство?
От дълги години работя в социалните грижи – по-конкретно за непълнолетни деца. В работата си съм се срещала с много приемни родители, работя също в една общност за самотни майки.

Кои са най-големите трудности в приемното родителство?
Най-голямата трудност е наличието на семейства, които искат да станат приемни родители, особено когато децата не са малки. Порасналите деца имат изградено поведение, което не винаги е лесно да бъде управлявано и родителите изпитват по-големи трудности да се справят с тях.

Разликата между осиновяване и приемно родителство?
Много е важно да се обясни на семействата разликата между осиновяване и приемно родителство. Ставайки приемни родители, трябва да помните, че няма да осиновявате децата, а само ще полагате временни грижи за тях. След това трябва да сте готови да го оставите да си тръгне.

Каква е целта на приемното родителство?
Случаите са най-различни. Понякога става въпрос за болни родители, които временно не могат да се грижат за детето си и то отива в приемно семейство. Друг случаи е, когато единият от родителите е алкохолик или наркоман – тогава детето също се премества при приемни родители. Може родителите да са с психични проблеми и да им се налага да влязат в болница за по-дълго време. Във всякакви моменти на кризи в семейството, които, обаче, се смятат за временни, децата се дават на приемни родители.

Има ли случаи в Италия самотни майки да стават приемни родители?
Много рядко и много трудно им се разрешава. Изключения има, когато майката работи като социален работник. Едно от условията в Италия да станеш приемен родител е да имаш други деца, по възможност. За да не се създаде много тясна връзка с детето, което след това ще е много трудно да се върне в семейството си. Раздялата е много болезнена. Имали сме случаи на семейства без деца, които смятат приемното родителство за осиновяване, което не бива да се допуска. Приемното родителство винаги е краткосрочно.

Какво бихте пожелали на българските родители, които стават приемни семейства?
Винаги искайте помощ. Не се притеснявайте да говорите за трудностите. Говорете много с децата, които взимате като приемни родители. Не се страхувайте да обичате децата.

Непознатите страни на майчинството – видеопоглед