Да оцелеем

За каква професия мечтаехте като дете?

Актриса, събирах картички на известни артисти. След това учителка, балерина, следовател и какво ли не – според книгата, която четях или филма, който ми беше харесал.

Само една – да оцелеем. Да запазя клуба по художествена гимнастика – най-успелия клуб в света – “Левски”. Да запазя музикално – танцовата формация, която ръководя и която вече пета година съществува, движейки се по ръба на оцеляването. Ако това могат да се нарекат професионални амбиции, значи все още ги имам….

Като жена – не. Всяка професия има своите изисквания – посветиш ли й се, разликата в пола отпада. Чувствам се улеснена, не защото съм жена, а по причина на това, че вече съм извоювала име на човек, който се отнася сериозно към професията си. Хората ми вярват и благодарна съм им – помагат ми.

Това, че не се поддадох на съблазънта на славата и не излетях в облаците. И още нещо – не се приемам на сериозно.

Със срам го казвам – само и изцяло на професията. Децата и колегите от Клуба и Спектакъла са моето семейство – техните проблеми са и мои. Дъщеря ми отдавна порасна, а от малка е твърде самостоятелна. Бог ми даде радостта да нямам проблеми с детето си. Между нас винаги е имало негласно разбирателство – обсъждат се проблемите на другия само, ако той пожелае. Напоследък жълтата преса започна във фабрикуването на мръсотийки да намесва и детето ми. Не са ми понятни. Не зная що за изчадия са. Имат ли деца и как ги гледат в очите.

Ако на нещо съм научила детето си – то не е много. Всичко, което е тя, го постига сама и въпреки мен. Научила съм я само на едно, че никога при никакви обстоятелства не може от мен да очаква ходатайство за себе си. Мисля, че е отдадена на професията си повече от колкото бих желала, но на това не съм я учила – унаследила го е.

Пастелните – сложни тонове, освен бяло / по-скоро екрю/, черно и сиво. Обичам музиката и в този смисъл имам безкрайно много любими песни от всички жанрове. Обичам много люто и горчиво. Място? България, разбира се и Трудовец, където имам вила с декар и двеста двор пълен с цветя. Сега насадихме и дръвчета. Миналата година произведох домати и няколко килограма чушки – страхотно удоволствие.

Боб – всякак приготвен – добре сварен. Картофена супа и изобщо всички видове супи. Впрочем напоследък нямам претенции какво ям – все ми е тая. Готвя прекрасно / не се хваля, всички го признават/, но рецепти не мога да давам, самата аз никога не съм повторила една и съща манджа. Обичам простите храни. Например селска лютеница с качамак и прясно сирене.