Стела Даскалова: Пропуснатото възпитание в първите седем години може да се навакса

Стела Даскалова е педагог, филолог и майка на три деца.

Представете се накратко за Az-jenata.bg, защо решихте да напишете книгата?
Аз съм щастлив човек, вярвам в Любовта, в Доброто, в мъдростта на Вселената... Обичам живота си, обичам семейството си, приятелите си, работата си, къщата, страната, в която живея... През последните 5-6 години открих, че щастието може да бъде обичайно състояние. Знам, че много хора ще се усъмнят в думите ми, но се надявам и те някой ден да разберат за какво говоря...
Имам три прекрасни деца, които всеки ден ми дават толкова обич... По някакъв начин чувствам всяко дете като свое и много ме боли, когато видя страдащо малко човече. Срещам и много родители, които не могат да бъдат щастливи, защото не са преодолели травми от детството, имат ниско самочувствие и се смятат за „неможещи“ и „неуспешни“. За тези хора животът наистина е труден. Както и за техните деца.

Какво предлагате с „Всичко започва от детството“ – анализ на грешките на възпитанието или давате и решения?
И двете. Освен това в книгата има много гледни точки – на много деца, на десетки известни успели личности – творци, философи, психолози и, разбира се, моята. Надявам се читателят да вземе за себе си всичко, което му харесва, без да се чувства длъжен да се съгласява с всичко. Не обвинявам родителите за грешките, които допускат, защото ги правят несъзнателно. Просто искам да им помогна да ги осъзнаят, да разберат по-добре душата на детето си, както и своята. Ако това се случи, със сигурност животът им ще бъде по- щастлив, а децата им ще са здрави и успешни...

Оставяте ли вратичка за тези родители, които са пропуснали да научат на някои неща децата си в първите 7 години? Поправими ли са пропуските и грешките и до каква възраст?
Няма „изпуснати“ деца, има изпуснати възможности за изграждане на близост и доверие, за показване на обич. Много родители мислят предимно за бъдещето на децата си като пропускат да изживеят щастието от настоящето... а когато дойде бъдещето, съжаляват за неизживените истински мигове в миналото.
Колкото и да е странно, щастието и нещастието се превръщат в навици. Днешното щастие е най-сигурната гаранция за щастливо бъдеще... Никога не е късно човек да избере щастието, любовта и хармонията за свои приоритети. Всяка ситуация, колкото и безизходна и трудна да ни се струва, има решение. Първите седем години наистина са много важни, но вторите седем са не по-малко важни... Всеки ден от живота на детето е важен и неповторим.
Понякога родителите си мислят, че имат сериозни проблеми ако детето има по-ниски оценки и проблеми с дисциплината в училище, ако не се подчинява и си позволява да се противопостави на родителите си. А всъщност може би в семейството расте силна личност, която отстоява мнението и правата си и не се поддава на манипулации. Ниската оценка говори за липса на интерес и демотивация. Оценката винаги оценява едновременно учителя и ученика. Много от успелите личности са имали ниски оценки. Важното е детето да открие какво наистина го вълнува и мотивира и да насочи усилията си в тази посока.

Кои са основните грешки, които допускаме днес като родители?
Една от най- често срещаните родителски грешки е негативизмът. Много родители излъчват непрекъснато недоволство от живота си, чувстват се жертви и учат децата си на нещастие... Дали ще сме успешни или не, дали ще сме щастливи или не, зависи от начина ни на мислене. Родителите предават своя начин на мислене на децата си, затова често съдбите на децата повтарят тези на родителите. Ако искаме децата ни да са щастливи, е нужно първо ние да постигнем хармония и да се чувстваме щастливи. Всяко дете си мечтае за усмихнати, забавни и щастливи родители.
Напълно грешен за мен е популярният авторитарен модел на възпитание. Той „произвежда“ неуверени, невярващи в себе си личности, податливи на манипулации. Ако искаме демокрация в обществото, първо би трябвало да я постигнем вкъщи, в семейството. Физическата и психическата агресия (наказания, заплахи, забрани, бой) травмират детето и пречат на неговото развитие. Това родителско поведение е причина за много детски страхове, които блокират реализирането на потенциала на детето.
Любовта, доверието, убеждението са интелигентният подход, който ще помогне на децата ни да израснат силни, можещи и щастливи личности.

С какво днешните деца се различават от родителите си, когато те са били деца?
Нашите деца са по-мъдри, по-осъзнати, по-свободолюбиви, по-информирани от нас на тяхната възраст. Те просто са една крачка напред в човешката еволюция, както сме били и ние спрямо родителите си, а те спрямо своите...
Животът на днешните деца е по-интересен, но и по-сложен, изборите са по-трудни... Субективното усещане за време при децата ни е ускорено – когато ние бяхме деца като че ли времето течеше по-бавно, животът беше по-спокоен, но и по- скучен.

Как да възпитаме учтиви, послушни, но и мислещи и активни деца?
Не харесвам определението „послушни“ в смисъл на „дресирани“ деца. Децата имат право да кажат „Не“, когато става въпрос за предпочитания и избори, засягащи техния живот. Децата имат право на своите грешки. Важното е да обичат себе си, да развият самоуважение и самоконтрол.
Най-мъдрият родителски подход е творческият – със сърце и душа, с любов, с искрени разговори, с позитивно отношение към всяка ситуация, с чувство за хумор... Без агресия, принуда, назидания, оплаквания, дребнавост, вменяване на вина... Без да натрапваме на децата готови отговори за всичко. Като уважаваме тяхното мнение и лично пространство, като повярваме в мечтите им.
Децата са най-прекрасните хора, които срещаме в живота си. Те ни обичат безусловно. И ние би трябвало да се научим да ги обичаме без условия. Да ги подкрепяме в трудни моменти, а не да ги обвиняваме. Да показваме любовта си дори когато изкарат двойка. Да поговорим приятелски, да разберем какъв е проблемът и заедно да го разрешим.
Ако искаме децата ни да са здрави и успешни, би трябвало да изберем за приоритет да са щастливи!