Мая Бочева: Преоткрийте детето в себе си!

В днешно време детските книги с красиви илюстрации са рядкост. Случайно с моето дете попаднахме на приказката Снежанка и седемте джуджета, която впечатли и двете ни с хубавите си картинки. Представяме ви нейния художник – Мая Бочева.

Какво означава да си илюстратор на детски книги? Как се случват нещата?
Илюстратор на детски книги на първо място означава да си запазил връзката с детето в теб. Не да се опитваш да разбереш как мислят децата, а да си спомняш ти самия как си мислел и какво си обичал като дете.
От една страна нещата се случват просто – като прочета текста и в главата ми изникват най-ярките моменти. Те именно са тези, които ще бъдат илюстрирани. После идва етапът в който ги рисувам и тогава ги виждам наистина. До последно аз самата не знам как ще изглеждат картинките. А това с моя стил на рисуване е дълъг процес. Особено сега, когато гледам малката ми дъщеря и рисувам по 2-3 часа на ден. Един разтвор на книга го правя около един месец.

Промени ли майчинството твоята художническа гледна точка?
Да, още като забременях това беше едно вдъхновение за мен. Намирам, че още от тогава имам скок в развитието си... а сега малката девойка ми подсказва и припомня как се вижда светът през детските очи – много полезно за мен!

Има ли възраст, в която детето започва да рисува?
Възрастта в която успява да задържи молива в ръката си. Тогава се почва рисуване на кръгчета и чертички. Повечето деца обичат да рисуват. Моята дъщеря, когато откри молива с цели дни само рисуваше. Сега всичко й е интересно и не се задържа толкова само пред листа.

Разкажи ни за последния си проект – „Туй-онуй“?
До сега почти нямам лични проекти. Първият беше една история за вещицата Уики, която издадох под формата на комикс в новото издание на списание „Дъга“. После Уики участва в една екокнижка. И за сега това беше последното й участие.
За 10 години нарисувах доста книжки и съм работила по много проекти. Влагах в тях много старание и всичко от себе си, но често книгите излизаха или в лошо качество, или с преправени дизайни и намеса във вижданията ми. И не говоря само за книгите. Когато работиш по дадена задача се съобразяваш с изискванията и често до децата не стигаше това, което ми се искаше.
За това все повече чувствах необходимост да направя нещо безкомпромисно и истинско за децата, без да е минало през куп проучвания и фокус групи.
Така лека по лека една моя стара идея оживя. „Туй-онуй“ е приказен свят, който дава отговорите на любопитните детски въпроси. Като отговорите са под формата на забавни приказки и са с цел да развият детското въображение, а не да ни залеят с енциклопедични познания.
Основното в проекта е интерактивната поредица книги, които имат електронен вариант в който игрите от книгата могат да се изиграят, а приказката да се гледа на филмче. Първата книга от поредицата е „Кой светна луната?“. Общо взето съчетах на едно място любимите си неща – книга, приказка, игри, компютърни игри и анимационен филм.

Кое е най-хубавото нещо, което си нарисувала? Можеш ли да го опишеш с няколко думи?
Най-хубавото нещо е това, което тепърва ще нарисувам. Но ако трябваше да опиша нещо нарисувано било то от мен или някой друг, нямаше да мога с помощта на думите. Това им е хубаво на картините – те работят с други сетива и не бива да бъдат описвани. Иначе бих казала, че най-хубави са винаги най-новите ми рисунки! В случая това са илюстрациите от втората част на Туй-онуй поредица с дискове.

Препоръчай ни своя любима рецепта за нещо вкусно?
Когато искам да приготвя нещо по-интересно и вкусно поглеждам в блога на Йоана. Всяка седмица правя вкъщи мъфини и любимите ни са мъфини с кайсии и хрупкав топинг от бадеми и овесени ядки. Направих ги и за кръщенето на моята дъщеричка, само че под формата на пъпкейкове – украсата е по мое усмотрение и е с фондан.

Какво ще пожелаеш на нашите читателки?
Пожелавам им от все сърце да се обичат и да обичат живота. Да се стремят към хармония! Да преоткрият детето в себе си.