Гордейте се, че сте българки!

Мечтата ми мина през няколко коренно различни версии. В началото си представях, че ще се занимавам с изкуство, с култура. Включително и това, че мога да бъда актриса, тъй като знаете, че всички малки момичета си мечтаят да имат подобни съдби. След това, завършвайки гимназията си мислех, че медицината ще бъде моето поприще. Даже имах една мечта – да открия лекарството, което ще излекува хората от рак. Впоследствие вече се ориентирах към правото и то стана центъра на моя живот, изборът, за който в никакъв случай не съжалявам. Моята професионална кариера се разви по един много интересен и изключително динамичен начин с много предизвикателства. В началото, след като завърших университета, започнах да работя като журналист в предаването “Добър ден” на БНР, където се правеха репортажи за най-различни правни и други проблеми. Професионалната ми кариера започна като юрисконсулт в областта на външната търговия. След това продължих в банковата система. Там прекратих работата си в един период, в който бях на върха, постигайки много сериозни позиции в системата и изцяло се захванах с научна дейност, с преподаване, със защита на докторати. Така започнах научната си кариера, която градя и до днес, съчетавайки я с политическата. Винаги съм избирала предизвикателствата и не съм се задоволявала с постигнатото, което всъщност е и машината за развитието на един човек.

Смея да кажа, че съм амбициозен човек. Постигнах голяма част от мечтите си. Но знаете ли, понякога е тъжно да постигнеш мечтите си. Щастлива съм, когато имам нови хоризонти и предизвикателства. Това, което виждам пред себе си като перспектива е да напиша още книги в материята, в която работя. В мига, в който свършиш (преди една седмица излезе последната ми книга, посветена на търговския представител) една книга започваш да мечтаеш за следващата, да я носиш в главата си. Така, че поне в близките няколко години имам идеята за две други нови книги, паралелно със заниманията ми със студентите. А това е едно истинско удоволствие – да знаеш, че всеки ден, в който си с тях, можеш да моделираш, да променяш едно мислене и дори посоката на един човешки живот, да развиваш амбицията у един млад човек да се занимава, например с право и да постигне успехи в избраната област. В политиката влязох в една зряла възраст и не мога да кажа, че имам особени амбиции. Никога преди това не съм се занимавала с политика и имах идеята не да правя кариера, а да помагам на хората. Да мога да приложа това, което имам като натрупани знания и капацитет, допринасяйки по някакъв начин за добруването между хората. Смея да кажа, че не си загубих времето в 39-ото Народно събрание. Извън ангажиментите си като заместник-председател на парламента, трябва да ръководиш и тежките заседания в пленарна зала, да понасяш цялото политическо напрежение, колкото и драматично да е в определени моменти. Считам, че като председател на Конституционната комисия, която за първи път промени демократичната конституция, успях да си свърша работата. И в края на мандата мога да кажа, че заедно с моите колеги успяхме да осъществим двете поправки в Българската Конституция, които направиха възможно подписването на Присъединителния договор с Европейския съюз. Това е моят личен принос към България.

Не се чувствам нито улеснена, нито дискриминирана, защото в професионалната си реализация никога не съм разчитала на пола си. Винаги съм разчитала на ума си и на положените усилия. Аз съм от хората, които са градили своята професионална кариера с много, много труд, без да съм получила нищо наготово. Вярвам в успеха, постигнат по този начин, а не базиран на пол или връзки. Няма да забравя, че месеци наред, след като защитих докторската си дисертация по право, не можах да се зарадвам, защото единственото нещо за което се сещах беше огромната, къртовска работа по дванайсет часа на ден.

Трудно мога да си направя такава оценка, защото все още се чувствам в средата на професионалния си път и имам амбицията да бъда активна и през следващите години. Тъй като имам различни периоди от живота си, в които е доминирало едно или друго, не мога да кажа кой е най-големият ми успех. Но аз лично се гордея най-много с научната си кариера и с написаните книги.

За съжаление, така се развиха нещата в живота ми, не съм имала възможност и не мога да отделям много време за семейството си и най-вече за моя син. Това е един голям мой дълг. За щастие моята майка ми помага и се грижи за него. Трудно е да можеш да правиш добра професионална кариера и същевременно да стоиш плътно вкъщи и да правиш всичко това, което се очаква от една жена.

Не бих казала, че искам да прилича на мен, защото хората като мен никога не намират покой. А не намериш ли покой, трудно постигаш хармония и щастие. Може би и затова той по нищо не прилича на мен. Това, което единствено бих искала да вземе от мен, е амбицията. Тя е движещият фактор в развитието на един човешки живот. Той не е много амбициозен, но за сметка на това е един ведър млад човек, който е в хармония със себе си и в този смисъл е много по-щастлив от мен.

Да се гордеят със себе си. Много българки успяха да се реализират и продължават да го правят всеки ден. Те трябва да се гордеят със себе си, да имат самочувствието, че са българки и да полагат непрекъснато усилия за собственото си усъвършенстване.

Нямам любим цвят, както нямам хоби и любима книга, защото това означава статичност. Човек всеки ден се променя и в този смисъл всеки ден харесва различни неща. Но като цяло мога да кажа, че обичам ярките, притегателни тонове, защото те носят настроение.

Основно класическа музика, изпълнения на пиано. Обичам и модерна музика, но за съжаление, имам все по-малко време да слушам.

Едно единствено любимо място нямам. Много обичам да пътувам и мога да кажа, че съм обиколила почти всички континенти. Не благодарение на настоящата си позиция, разбира се, а така се стекоха нещата в живота ми. Но това, което обичам най-много, е да бъда сред природата при всяка възможност, която имам. През зимата карам ски, а през лятото се качвам по планините. Това са любимите ми места. Там, където можеш да бъдеш насаме със себе си, с природата – нещо, което е по-висше от теб.

Предпочитам повече плодове и зеленчуци и почти не ям месо.