Андреана Ефтимова за невербалната комуникация

Отскоро на книжния пазар е второто издание на книгата на Андреана Ефтимова „Невербалната комуникация: медии и медиатори“. Ето какво сподели авторката по този повод за читателките на Az-jenata.bg.

Невербалната комуникация е много важна. Какви съвети давате в книгата си?
Не искам да се превръщам в универсален съветник за това как във всяка ситуация има единствено правилно поведение. Това противоречи изцяло на моето схващане за общуването, за неговата ситуационна обусловеност.
Важно, може би да допълня, е че моята гледна точка е гледната точка на човек, който се е занимавал с езикознание, на лингвист. Това прави работата ми много по-подредена. Не винаги съм съгласна с психолозите за това, че един жест значи определено нещо и само това. Например това, че някой си пипа пръстена на ръката значи, че има проблеми в брака.

Иска ми се да поговорим и за общуването в семейството. Между родителите, родителите и децата... Общува ли достатъчно съвременното семейство? И дали не общува повече невербално?
Зависи детето на каква възраст е. Имам дъщеря на 11 години. Тя в момента общува доста активно с компютъра. Не сме насърчавали много този вид комуникация и го прави отскоро. Но все някога трябваше да купим компютър. В момента тя общува със свои приятелки през Скайп и играе на игри. Това не може да се нарече общуване с нас. Така че моето семейство не е особено добър пример. Но мисля, че общуваме с нея качествено. И ние се нуждаем от почивка, и ние стоим на компютрите като пишещи хора. Не рядко тя избира да чете книги, получава се, но компютърът е голямо изкушение.

Общуването през компютъра вербално ли е или невербално?
Има и невербално чрез интонация, паузи, възклицания. Както и по телефона – човек никога не се лишава и от жестове и мимики, въпреки че е без камера и без визуален канал. Въпреки всичко човек не се лишава от жестовете. Това показва до каква степен жестът и мимиката са неразделна част от общуването. В много случаи ако си вържем ръцете и си сложим маска на лицето, може би ще загубим и способността да говорим или поне да се изразяваме плавно.

Днес са все повече семействата, поставени в различни езикови ситуации – смесен брак, емигранти ... Често децата са едновременно в три до четири различни езика и това води до по-късно проговаряне с думи...
Да, но нали психолингвистите оцениха вече, че билингвизмът е предимство в развитието на детето. Независимо, че то започва по-късно да общува, то започва едновременно на двата езика и това не означава, че не са протичали в мозъка му процеси, които да гарантират, че то се е развивало – слушало е на двата езика, разбирало е. Един ранен билингв е с много големи предимства в живота и се смята, че се справя много по-добре.
Ако трябва да го погледнем през призмата на невербалната комуникация е любопитно коя от културите доминира – доколкото всяка култура има свои различни невербални средства.

Говори ли, в този смисъл, детето на четири езика и невербално?
Емблематичен е примерът с българското кимане за „да“ и „не“. Дали едно дете, което има родители българи, но живее в различна среда приема модела на чуждоезичната среда? Правени са изследвания по тези въпроси и се смята, че средата оказва най-голямо влияние. Социализацията е много важна. Ако детето ходи на детска градина, училище – тази среда ще доминира.
По-важното е да научим децата си, а и себе си, да превключваме кода – това модерно понятие в социолингвистиката. Да превключваме кода в зависимост от ситуацията – да можем в една ситуация да говорим с едни думи, по един начин, включително вербален и невербален, а в друга ситуация да използваме друг език. Това ни прави гъвкави, адаптивни във всякакви ситуации.

Пожелания и планове?
В най-скоро време предстои да се хабилитирам, да стана доцент, казано на ненаучен език, след което искам да продължавам с нови книги. Едва ли ще имам сили тази година, защото писането на книга не е лесна работа, но смятам, че следващата мога да подготвя нещо.