Играя тенис от както се помня

За каква професия мечтаехте като дете?
Когато бях дете, исках да спасявам американските индианци и да правя археологически проучвания! Обичах да шия и да рисувам. Също обичах да играя тенис!

Какви са Вашите професионални амбиции в момента?
В момента завърши един доста натоварен период и искам да си взема две седмици пълна почивка, после ще реша как и с какво искам да продължа.

Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена? Или се чувствате дискриминирана или улеснена от пола си?
В момента ми е малко трудно, защото мога да играя още тенис, във форма съм, също здрава, но от друга страна имам голямо желание да имам деца. И предвид на това, че съм на 30 години, може би е време да избера второто. Животът минава и не чака. Не искам в един момент да се окаже, че съм играла тенис твърде дълго. Сега разбирам колко е трудно на жени, които трябва да избират между семейство и професионално удовлетворение. Не съм усещала дискриминация или обратното. Иска ми се много в днешно време да има повече жени на ръководни позиции.

Ще бъде интересно да споделите кога се зароди мечтата Ви да се занимавате с тенис?
Аз такава мечта не съм имала, играя тенис от както се помня и винаги съм знаела, че ще играя тенис. На 8 дни за първи път съм била на кортовете и после там беше и моята детска градина.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Мой най-голям успех е личното ми развитие и израстване. Пътят ми е бил много шарен, била съм във всякакви ситуации. Радвам се, че съм взимала много решения – повечето правилни, но най-важното, че съм ги взимала често сама (съветвайки се естествено). И с пълното съзнание какво правя и готова да посрещна последствията. Най-голямото постижение за мен е това, че успях да оздравея. Почти да нямам травми, да се върна отново в световния тенис, да достигна 11-то място, след операцията ми.

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си?
Опитвам се да ги съчетавам и се радвам на разбиране от страна на Любо. Със сигурност приоритет много често е бил тенисът, но и двамата знаем, че това скоро ще се промени. Най-хубавото нещо, което присъства в моя живот е семейството ми. Много обичам да бъда с моите родители, сестри и техните деца.

Това го налагат обстоятелствата или е ваше решение?
Често не съм имала избор, освен да бъда професионалистка. Това понякога е трудно за една връзка.

На какво искате да научите своите деца?
Да могат сами да взимат решения, да бъдат наблюдателни и отворени за света. Да имат интерес към това, което ги заобикаля, да бъдат добри. Да бъдат толерантни.

Какво послание бихте отправили към българките?
Може би това на което бих научила децата си. И да се приемат такива каквито са.

Любим цвят, песен, вкус, място?
Нямам.
Напоследък много слушам “Колега” на Ъпсурт.
Вкъщи.

Любима готварска рецепта? Нещо, което обичате да приготвяте сама?
Съжалявам, но не мога да готвя. Иначе много се вълнувам от това какво ям. Гледам нещата да са пресни, да са местно производство – по възможност да са проверени. Почти никога не ям полуфабрикати. Мога да правя палачинки, но мисля, че това не се брои.