Писателката Евелина Ламбрева Йекер за своя роман „Обядът на семейство Щум“

Евелина Йекер е българска писателка, живееща в Швейцария. Тя е психолог по професия, но писател по душа. За новия си роман „Обядът на семейство Щум“ и за проблемите и хората тя разказва специално за читателките на Az-jenata.bg.

Какви са основните проблеми, които имат хората?
Основното е едно постоянно и все по-задълбочаващо се усамотяване, поради простата причина, че живеем във времена, когато индивидуализмът е издигнат в култ, всеки сякаш има все по-малко нужда от другия. Темата за самотата е също много основна тема в този роман, както и темата за модерните тенденции с маркетинг на интимността, които принуждават една кротка, тиха, скромна, свита радио журналистка да напише еротичен роман само и само за да се задържи на гребена на вълната, славата и успеха, смятайки че дължи това на родителите си.
Друга тема е джендър тематиката, превъплътена в образа на брата, който иска да стане жена. Въпросът какво точно е полът. До къде е биология, до къде е психология, до къде е социална нагласа.
Другият обобщаващ образ е на учителката по литература, която си има собствено студио и предоставя игра, забавления, инсценировки. Това е нещо, което днес владее света.
Братът, който е адвокат. Там много ме занимаваше мисълта за моралните дилеми на адвокатите. За да има успех той е принуден да поема дела, за да се издигне в собствените си очи и индиректно пред въображаемите образи на родителите. Той защитава хора, които никога не би защитил ако изхожда от своите морални разбирания и етика, но го прави професионално.
Това прескачане от една идентичност в друга е много специфично за пост-модерния свят. С тази пачуърк идентичност, с която все повече хора се усещат, че са принудени да живеят.
На другия полюс са героите, които олицетворяват традиционното. Това са двете възрастни дами и турският емигрант Керим, който си мечтае да си събере пари, да се ожени и да доведе булката в Германия. Той е като контрапункт на останалите. През неговия образ най-много говори авторката, която наблюдава и се чуди какво става.

Темата за семейството и родителството, макар и по друг начин, присъстваше и в предния Ви роман – „Защото говорехме немски“. Тук темата е отново силно застъпена. Ще продължите ли в тази посока?
Да, още по-конкретни стават търсенията ми в следващия ми роман, който ще се казва „Войната на майките“. Той се занимава изключително с женски теми, един вид женски роман. С дилеми по отношение на избора да бъдеш майка, можеш ли да си позволиш да кажеш „Не, не искам“ и какво става след като не можеш да си позволиш да не станеш майка, а се оставяш обществото да те канализира в един поток, защото на жената е отредено да бъде майка. Какво става с тези жени, които имат натрапено майчинство? Как след това през задните вратички на душата това рефлектира негативно върху децата? Това са основните теми на „Войната на майките“.

За кого е „Обядът на семейство Щум“ и какво е основното Ви послание?
Кой би прочел тази книга – препоръчвам я на по-зрели хора. Посланието ми е от една страна в отворения финал, той има функцията на едно огледало. Читателят доизмисляйки историята, доизмисляйки персонажите, има възможност да види себе си, своите страхове, очаквания, дилеми. Второто послание е за свободата. Много се тръби колко свободни сме всички, но наистина ли сме толкова свободни? Има ли я въобще свободата? Всеки да си отговори сам.