Саша Габровска: Булката настъпва младоженеца до окуцяване

Саша Габровска е директор на Столичен дом за радостни обреди. От дълги години ръководи колектив от 35 жени. Правят се около 6 000 сватби на година, за сравнение – преди са били 12 000. В това интервю тя разказва за съвременния ритуал, за това, че докато тя е директор, чалга няма да звучи в залата и защо сватбарите все по-малко плачат.

На какво се дължи спадът на сватбите?
На много неща. Първото и най-важното е, че днес младите хора си въобразяват, че да живееш без брак е по-лесно и по-безотговорно и по-лесно ще се разделят. Много българи смятат, че това е световна тенденция, което не е вярно. Гражданският брак, а в някои страни и църковният има юрисдикция, е нещо много сериозно и отговорно. Освен моралните задължения, той води след себе си и доста юридически последствия. За съжаление винаги жената е тази, която страда от това. Бащите почти винаги признават децата си и дават името си. От тук нататък всяко признато дете е все едно родено в сключен брак. Не знам кога жените ще се усетят, че проблемът е на женската страна, защото обикновено децата остават при жената. Мъжът дава минимална сума за издръжка. След това много бързо създават второ домакинство, почват да живеят с друга жена – с брак или без брак. Майката остава с децата и с цялата отговорност за тях. Има и изключения. Разбира се, не съм против силния пол. За да постъпват по този начин мъжете, значи жените се съгласяват, значи ние също носим отговорност за това, че решаваме да живеем и да създаваме поколение в такова съжителство. Факт е, че мъжете много по-лесно се оправят след като любовта премине и след като се разделят. Какво значи един подпис? Някои ще кажат, че с подпис или не, един брак като е тръгнал да се разваля, ще се развали. Вярно, малко по-трудно. Но все пак има една преграда, която трябва да се преодолее. Бракът си носи своите юридически последствия. Жената-съпруга си има своя дял от имуществото при развода, докато при едно взаимно съжителство, единственото, което й остава са децата.

Има ли тенденция младоженците да се женят по-късно?
Да, по западен образец има такава тенденция. Жените се женят около тридесетте си години, мъжете дори още по-големи. Това има своите плюсове и минуси. От една страна, вече са придобили образованието си, намерили са си място като професионална реализация и е време да се създаде семейство и деца. От друга страна при късните бракове малко се закъснява с раждането на децата. Първескините по-трудно забременяват след 32-35 години. Аз съм от поколението, което се женеше рано. От това съм спечелила много – на 22 години вече имах дете, майка ми беше млада и можеше да ми помага, моята майка спечели, че доживя да види внуци и правнуци.

Семейството все още ли е основна ценност в обществото?
Отдавна вече не е и аз много съжалявам за това. Нямала съм щастието да бъда отвъд Океана, но пък ние нали все натам гледаме и не мога да кажа, че в Америка семейството не е ценност. Напротив, там важи законът „Моят дом е моята крепост“ и семейството е в основата на всичко. В Европа ние започнахме да си позволяваме волности, което вече се отразява на младите поколения – свидетели сме на това негативно влияние.

Кажете нещо за ритуала, кой пише текстовете?
В 6-те ритуални зали в София (7-мата е постоянно в ремонт) работят 22-ма обредника. Сценарият за сключване на граждански брак е един и същ, но текстовете на всички се различават. Всеки поднася ритуала по свой начин. Дори в една обредна зала 3-те обреднички имат различни ритуали. Те сами си пишат текстове, но аз ги одобрявам. Няма по-добри специалисти от нас. В нашата система работят хора по 30-40 години. Започнали са като млади момичета, а днес са вече пред пенсия. За мое разочарование на нашата работа се гледа малко с ирония. Непрекъснато ни иронизират по скечове, сигурно им доставя удоволствие. Но трябва да ви кажа, че в нашата система работят хора, изцяло отдадени на професията си. При нас няма текучество, няма кризи, ние сме с едни от най-ниските заплати. Въпреки това хората много харесват работата си. Хубаво е, че днешният ритуал се отърва от излишната показност. През социализма той залиташе в излишна помпозност, казваха се едни тежки думи „Слава, слава на тебе, народе“ и т. н. Имам предвид Джагаровия ритуал. Като веднага искам да подчертая, че много го ценя като поет. Въпреки това за времето си сигурно е бил добър ритуал, защото народът масово плачеше в залата. И до ден днешен плачат, но все по-малко. Не че е виновен ритуалът, май сърцата ни по-твърди станаха, сълзите ни по-трудно се отронват от очите и душата ни. Не че искам хората, като влязат в обредната зала да плачат, те са дошли на веселие, но искам да докосваме сърцата им, да излизат с пълна душа, с надежда, че наистина животът предстои пред младото семейство. А за един родител няма друго по-важно от това да види децата си щастливи.

Споделете някоя любопитна случка? Често ли булката настъпва младоженеца?
Да, това често се случва. Не знам откъде е дошло, не е от фолклора ни, да кажем, че е традиция, сигурно е вид суеверие. Булките толкова силно настъпват младоженците, така настървено, че направо ги осакатяват. После мъжете не могат да слязат от подиума, куцат, едвам ходят, не могат да танцуват. За какво е това нещо, не ми е ясно. Даже ако случайно този момент се пропусне, отзад сватбарите започват да се вълнуват и да викат: „Настъпи го! Настъпи го!“. Разбира се има и по-интелигентни двойки, които предпочитат да се гледат нежно и да се целуват. Струва ми се излишно преиграване. На всички ни е ясно, че живеем в мъжки свят, а матриархатът е бил толкова отдавна! Мъжът минава за опората и силата в семейството. Но не бива да се изпада и в обожествяване на мъжа като в турските сериали. Друго любопитно нещо е, че някои младоженци си губят пръстените, защото не са им по мярка. Случва се да върне някой и почват да търсят пръстена. Излизат от ритуалната зала и губят пръстена. Веднъж една булка като си сваляла ръкавицата, пръстенът й паднал в кошницата с бонбоните. Чак вкъщи го намерили. Важното е халката да не се загуби. Тогава вече трябва да се замислят за суеверието. (Смее се.)

Имали ли сте булка с по-различна рокля?
Не, в София сватбите са класически, градски. Народните носии тук не вървят. По-скоро в провинцията, в Родопите се правят сватби с фолклорен ритуал и носии.

Навлязоха ли и при нас брачните клетви от американските филми и които са толкова мили?
Те са мили, защото хората ги мислят по 2-3 дни. При нас обредникът казва думите, а младоженците ги повтарят. Никой няма да седне клетва да мисли. Какво да правиш – народ, обичаи, традиции. Когато младоженците си разменят пръстените, се обръщат един към друг, след което булката казва 3-4 изречения, после съответно младоженецът. Но някои от младоженците не го приемат и предварително заявяват желание клетвите да се изключат. Обредниците се съобразяват. Въобще ние се съобразяваме с много неща. Могат да се донесат дискове с любима музика. Скоро на една сватба бащата на булката беше певец и поиска да изпее една песен за поздрав. Ние сме гъвкави и позволяваме известни отклонения в ритуала, за разлика от миналото, когато всичко беше строго определено. Не можехме дори запетайката да променим, защото следваше наказание. Тогава аз самата бях обредник и всичко изпълнявах много стриктно, макар, че вътрешно се бунтувах срещу това, което не ми харесваше. Сега съм категорична, че единственото нещо, което няма да се случи в наша ритуална зала е, че чалга няма да звучи, нито ще разреша груби и цинични думи. Позволявам всичко, което е свързано с любов, нежност, внимание, защото обредната зала е за това – за любовта и щастието.

Вашето пожелание към двойките, на които предстои да се оженят?
Предварително благодаря на всички, които искат да се оженят. Искам да ги уверя, че не правят грешка, сключването на гражданския брак, разбира се и на църковния, са много мили моменти. Уверявам ви, че ние, родителите, чакаме с вълнение и нетърпение сватбения ден на децата си, чакаме внуци от тях. Живеем в тежко време, но знам, че за любовта преградите не че ги няма, но по-лесно се преодоляват. Винаги двама души са повече и по-силни от един. Нека намерят човека до себе си и да тръгнат заедно. Може би ще им бъде по-лесен животът.

Снимка: личен архив

Прочетете още:

• Всичко за сватбата