Начини винаги има

За каква професия мечтаехте като дете?
Като малка си мечтаех да имам собствена детска градина, където децата ще изучават испански език и култура. По-късно мечтата ми се промени и исках да имам своя собствена PR агенция и се радвам, че намерих сили и подкрепа да я сбъдна. Не съм се отказала и от първата си мечта. Сигурна съм, че и на нея ще й дойде времето. Но без да съм го мечтала така се случи, че работих дълго време като стюардеса. Това е може би най-страхотната школа за живота, през която съм преминала. Имах невероятния шанс да обиколя света, да се запозная със страхотни хора, да се потопя в култури, за които не съм и вярвала, че ще усетя лично. Изобщо, ако мога да съм благодарна за нещо, то това са 7-те години, преминали в полет. Те ми дадоха свободата да се чувствам гражданин на света, да се науча да общувам и да разбирам другите. А това е нещо много ценно.

Какви са Вашите професионални амбиции сега?
Занимавам се с толкова много работи, че когато ме попитат какво работиш, най-често отговарям нищо. Иначе ми се иска да успея да бъда добър преподавател и да предам на студентите си в НБУ любовта към професията PR. Искам да пиша все по-добри текстове, искам да издавам все по-качествени книги, искам да имам добри клиенти, искам да има време за още толкова много неща... Навремето се запознах с един PR практик от Бостън, който каза, че работи само за клиенти, в чиито каузи вярва. Е, и аз правя така. Това, което ми се иска е да се развива професията PR и да има все по-голям пазар на идеи и качество. А иначе ми се иска да работя все по-добре и все по-качествено.

Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена? Или се чувствате дискриминирана или улеснена от пола си?
Не съм от хората, които се оплакват от това, че като жена са дискриминирани. Убедена съм, че доверието в даден човек не се определя от пола, а от делата му. Според мен в нашата професия на жените им е по-лесно, първо защото са повече, и второ, защото жените по природа са всеотдайни и притежават способността да търсят правилното решение. Една добре образована и можеща жена, трудно може да позволи да бъде дискриминирана. А затова дали понякога ми е трудно, естествено, че има и такива моменти, но пък никой не ми е обещал да ми бъде лесно.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Фактът, че се занимавам с това, което искам и че имам чудесно семейство, съпруг, когото обичам и който ме подкрепя в щурите ми начинания и две палави деца.

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си? Това го налагат обстоятелствата или е ваше решение?
Опитвам се да намеря златната среда. Със сигурност не успявам, но има моменти, в които работата надделява, и моменти, в които семейството е на преден план. Решенията най-често ги вземам аз, ако мога да надвия обстоятелствата.

На какво искате да научите своите деца?
Няма да ми стигне животът да опиша всичко и със сигурност няма да мога да ги науча на всичко. Но бих искала да им помогна да станат такива, каквито искат. За мен най-важното е да успея да ги науча да бъдат упорити, всеотдайни, отговорни, любопитни, способни да обичат, да уважават различните от тях и да имат силен дух.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да вярват в мечтите си и да правят всичко възможно да се сбъднат. Начини винаги има.

Любим цвят?
Червено, ама ярко.

Любима Песен?
One на U2.

Любим вкус?
Мексиканска храна и мексиканска бира.

Любимо място?
Има две места на света, където се чувствам незабравимо – къмпинг “Градина” и Ню Йорк.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Със сигурност не съм човекът, който може да говори за рецепти. Готвенето не е силната ми страна. Но ако имам настроение и време предпочитам да се отдам на приготвянето на нещо много сладко и шоколадово.