Ирина Благоева: Добротворството е вид екологичен начин на живот

Излагането на показ на специални хора си струва не заради самите тях, а за да се разгласи идеята и проектите, които стоят зад тях. В разговора ми с Ирина Благоева става дума за екологичен начин на живот дори в София – как се използват люспите на доматите за шарена сол, колко са полезни листата на морковите, за доброволчеството и добротворството, което не винаги е свързано с пари.

Разкажете нещо повече за себе си?

Работя като детска учителка и много обичам работата си. Живея в София, но всеки свободен ден съм сред природата. Занимавам се с много неща, участвам в проекти, осъществени чрез интернет: „Зеленият отбор“ – екология; „Сърцето на доброто“ – добротворство в действие за нуждаещи се хора и др.

Контактувам с хора, живеещи според законите на здравословното хранене и устойчивото развитие и с радост се чувствам част от тях. Не ям месо повече от една година. Достигнах до това решение по морални и здравословни причини. Продължих да се интересувам от здравословното хранене и начин на живот и открих, че ние българите, разбираме тези думи като ограничение, а това е погрешен поглед – можем да разкрием куп нови възможности.

В предварителния ни разговор споменахте Веселин Орешков като капацитет в еко земеделието. Разкажете повече за него?

Веселин Орешков от Троян е голям капацитет не само в областта на агрономството, но и духовен учител, който с радост споделя знанията си. Запознах се с него миналата есен, когато беше дошъл в София на едно от залесяванията на доброволците от „Зеленият отбор“. Още тогава ми направи впечатление с неизчерпаемата си жизненост и ведрия си дух.

Пролетта го посетих заедно с голяма група приятели, интересуващи се от устойчиво развитие. Чичо Веско ни разказа за уникалните си растения в неговия двор – за неоценимите качества на аронията, за присадките на различни видове плодни върху основа на диви дървета. Научи ни как да сушим старите пера на лука и листата на морковите (които обикновено хората хвърлят с лека ръка), за да запазим полезните им вещества за зимата.

Времето, което прекарахме заедно беше изключително ползотворно, но и крайно недостатъчно за нещата, които искахме да научим и затова го посетих отново през лятото. В срещите си с него се научих как да „слушам природата“, как да се храня бавно, за да усвоява организмът ми напълно полезните вещества, как да суша домати и да използвам дори смлените им люспи за домашна шарена сол и още редица „дребни“, но изключително полезни практични съвети, които могат съвсем спонтанно да се въведат в ежедневието на домакинството.

Какво представлява доброволческото общество, в което членувате във Фейсбук?

Наред с тях чичо Веско споделя и всеобщо важещи принципи в живота и срещите ни се превръщат в уроци и идеен проект за създаване на доброволческо общество, което да помага (и да си помага) на хора в нужда или в кризисни моменти. Проектът не е свързан със събиране на пари!

Този проект е една нова идейна платформа, която обединява желанието на обикновените хора да помагат, без да се стресират, че трябва задължително да дават пари. В повечето случай парите пречат да се постигнат много по-големи резултати, като мащаб. Не, че не са нужни, но те не са фокуса и в никакъв случай не са цел! Създаването на подобна доброволческа мрежа е голям експеримент и същевременно отговорна задача. Всеки от нас е достатъчно силен да промени съдбата на някой човек.
Заехме се да помогнем на бездомен човек – инвалид, без документи. Това ни сплоти и ни помогна да израснем като група. За проекта се разчу след репортаж по телевизията за една от нашите инициативи – „Сърцето на доброто“. Групата се разрасна, стана от над 1400 члена.

В момента работим в цяла България по няколко проекта за помощ – например в Пловдив няколко момичета помагат на баба Мария с продукти, съвети, помощ и съпричастие; в Шумен със случая с двете сестри сирачета и др. проекти. Вярвам, че доброволчеството в България може и трябва да се развива и работя усилено за това.

Какви са вашите екологични „трикове“, навици в дома? Доколко екологичен може да бъде градския живот?

В ежедневието си ние, дори живеещите в София, можем да допринесем за опазването на околната среда. В къщи започнах с покълването на семена за получаване на „жива храна“, продължих предпочитанията си към възможно най-малко преработена храна – започнах да си меся крекерчета със слънчогледови кълнове и пълнозърнесто брашно вместо хляб. Постепенно се научих да събирам органичните продукти и да ги връщам в природата, да съхранявам плодовете и зеленчуците без консерванти, да събирам и съхранявам билки и други наглед дребни неща, които натрупвайки се, правят различно цялото отношение към природата и живота.

Стремя се да давам такива знания и на децата в работата си и с радост виждам плодовете на този труд. Децата са отзивчиви на знанията за природата, те сякаш предварително усещат истинските процеси в нея.

Прочетете още:

• Венцислава Николова: Нека ние да променим действителността, не да чакаме някой друг
• Конкурс за най-добри доброволчески инициативи за възрастните хора
• Как се осъществява един екологичен проект по програмата „Учене през целия живот“