Всяка жена е вселена

За каква професия мечтаехте като дете?
Още съвсем като дете не помня. Първият ми ясен спомен за желаната професия беше към 11-12тата ми годишнина. Обявих на родителите си, че искам да стана журналист. В заника на соц-а баща ми ми каза: “Не можеш да станеш журналистка, моето момиче – аз нямам връзки”. На 11 години човек е твърде много идеалист, за да приеме такъв отговор ;-) В резултат на което продължих своите планове за журналистика.
След няколко години, обаче, имах по-значим разговор. В гимназията имахме преподавателка – англичанка. С нея правихме училищен вестник. Сигурна съм, че си представяте макс 8 странички подлистник с публикация от вида “8а би 9в на баскетбол”. Но не, нашето издание Teenspirit беше доста профи за гимназиално издание – и сега като гледам архивите, пак така ми изглежда :P
Та дамата-англичанка – Лин Полард – имаше опит като журналист и издател. Когато в 10ти клас ме попита какво ще кандидатствам, аз отговорих бодро и убедено: “Журналистика!”. След което Лин намери по британски прекрасен начин да ми обясни, че за журналист не ставам, но виж като PR бих се справяла чудесно.
Като се върна назад, явно мис Полард е имала значително влияние над мен – под строй кандидатствах ПР в СУ. Имах и късмет – по две причини. Първата е, че точно тази година откриха специалност “Обществена комуникация” във ФЖМК – PR и реклама значи това. Вторият късмет беше, че след като беше избухнала демокрацията, в журналистическия се влизаше и без връзки :D
Естествено, целият род ме обяви за луда – “Какъв PR, я ходи да учиш право: няма да можеш работа да си намериш с тоя твоя PR!!!”
В началото на студентските си години пътувах с влак, където задължително имаше възрастни хора, които задължително бяха много любопитни за своите спътници. Имаше много забавни реакции когато кажех, че уча “Обществена комуникация”. Двата бисера-фаворити са: “А, миче, туй нещо с пощите ли е?” и “Аааааа, то тая работа с БДЖ-то е вързана, нали?”

Какви са Вашите професионални амбиции сега?
Човек с каквито и амбиции да подхожда, нещата се случват. Когато започнах работа в пресцентъра на Министерския съвет, не съм предполагала, че ще се занимавам с реклама един ден. А когато дойдох в Орбител като PR ми стана ясно, че няма да се размина с рекламата, но пък за бранд мениджмънт ни най-малко не съм предполагала. Но ето, с течението на времето нещата следваха своя естествен ход. Всъщност, Орбител е особено място – тази компания няма нищо против – напротив, насърчава те – да се учиш, включително “върху нея”. Иначе нямаше да се получи така, че полето на работа на МарКом отдела да се развие в посока бранд мениджмънт. В момента зад апетитното название “професионални амбиции” стои желанието работата ми да бъде интересна и да съм част от кауза с позитивна цел.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Успехът наистина е разтегливо понятие – много се зарадвах на мотото на бранд мениджър. Трудно е от моята камбанария да оценя какво е успех. Затова нека споделя това, което чувствам като ценно.

Какво означава за вас наградата “Бранд Мениджър на годината”, която получихте съвсем скоро?
На този етап наградите са за победител в двете категории, в които участваме – “Препозициониране на марка” и “Давид срещу Голиат”. Финалът тепърва предстои (тази вечер – б. р.), всички кандидатури са силни.

За кое отделяте повече време – за близките си или за професията си?
Математически, професията отнема повече време от денонощието спрямо близките. Ако сложим и моето съвсем лично време – биха се балансирали. Ако го измерим като енергия от моя страна – професията и близките са в равновесие.

Как си почивате? Какво правите за удоволствие?
Наскоро си дадох сметка, че основното ми хоби е ... да общувам.
В първия момент това ме притесни, защото и професията ми по същество е да общувам. След това направих позитивния извод, че съм си уцелила професията :D
Сега по същество: обичам да се виждам с хора, обичам да ходя пеша – хубаво е да е сред природата, но и софийските улици ми стигат, когато за друго няма възможност. Обичам музиката, а наскоро се запалих по приложни техники с хартия.

Какво послание бихте отправили към българките?
Това е труден въпрос, защото всяка жена е вселена.
Животът ни се случва отвъд ежедневието. Затова нека правят такива неща и по такъв начин, че да се чувстват удовлетворени :-)
В края на краищата, светът е такъв какъвто го виждаме – което значи, че можем да го направим какъвто го желаем :D

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Обичам цветовете на есенна гора плюс червено и черно. Една песен няма как да посоча – ужасно много са ми любимите. За вкусът – като жена – въпросът клони към риторичен: сладко, разбира се :-))) Много обичам Варвара. И 703. И вкъщи.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
За себе си – задушен спанак. За близките – каквото кажат, стига да го мога. Справям се доста добре със салатите и със зеленчуковите ястия – сигурно защото и двете много ги обичам ;-)