Нежното лице на акордеона

28.11.2005г. / 11 09ч.
Аз жената
Нежното лице на акордеона

Диди Кушлева, най-малката от легендарните сестри Кушлеви, е единствената жена професионален акордеонист в България. Баща й, Асен Попчев, свири на няколко струнни инструменти, майка й е известната родопска певица Радка Кушлева. Лелите й Мария, Анка и Стефка са част от легендарния квартет “Сестри Кушлеви”. Тази формация много бързо става едно от лицата на българския фолклор не само в страната, не само в Европа, но и в целия свят и дълги години е синоним на магическата българска народна песен. В него се включват като певици Диди и сестра й Соня, но страстта на най-малката към акордеона надделява и тя става акомпанятор на секстета.

За каква професия мечтаехте като дете?
Родена съм в град Пловдив в семейство на музикант и певица. Баща ми, Асен Попчев, свиреше на почти всички струнни инструменти, а майка ми е родопската народна певица Радка Кушлева, основателка на единствения по рода си вокален квартет “Сестри Кушлеви”. Така че не можеш да растеш в среда, в която непрекъснато се пее и свири и да не избереш пътя на своите родители и фамилия.

Какви са Вашите професионални амбиции сега?
Моята амбиция е да оставя следа в инструменталната народна музика. Един музикант трябва непрекъснато да твори, да създава, да издава и да се доказва.

Кога за първи път хванахте акордеона? Кое ви привлече в него? Как се научихте?
Бях на три години, когато докоснах акордеон и това беше акордеонът на Борис Карлов, който работеше с моята майка в групата “Наша песен”. Акордеонът ме привлече с многото клавиши и различните регистри, с басите, които звучаха като цял оркестър. Първите уроци ми даде моята леля, Стефка Кушлева, която тогава беше певица и преподавателка по акордеон. Започнах да свиря с огромно желание и не след дълго това стана моята голяма любов и моя професия. Имах щастието да работя с велики музиканти и певци. Учила съм се от акордеонистите Иван Кирев, Коста Колев, Ибро Лолов, с когото заработих и на професионалната сцена. С годините изработих и свой собствен стил на свирене.

Къде свирите най-често и какво най-много обичате да изпълнявате?
Най-често свиря в къщи, в моето студио. За голямо мое съжаление концертната дейност сега е сведена до минимум, а от това страдат и изпълнителите, и почитателите на народната музика. Обичам да свиря собствените си композиции.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Безспорно, най-голям успех съм имала с нашия състав секстет “Сестри Кушлеви”. Обиколихме целия свят. Приехме обичта и аплодисментите на милиони хора. Имахме щастието да работим с най-големите ни естрадни певци – Емил Димитров, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Петър Чернев, Боян Иванов, с които направихме първото Шоу в България. Всички наши турнета преминаха с огромен успех. В онези години и за целите на шоуто бяха създадени големите шлагери “Моя страна, моя България”, “Грозде не набрах”, “Дилмано, Дилберо” и много други песни, които ще останат вечно живи.

Освен професията, за какво друго Ви остава време? Как обичате да прекарвате свободното си време?
Живея в къща с голяма градина и не бих казала, че ми остава много свободно време. Със сестра ми сме представители на фирма American Hi-Tech Flooring System за висококачествените подови настилки (с тях са покрити, например, пистите на самолетоносачите в американския флот). Опитвам се да намеря време за роднини и приятели. Опитвам се да намеря време за всичко, което обичам или просто ми се прииска.

За какво мечтаете?
Мечтая да се върне времето, в което имахме много концертни турнета. Връщахме се уморени, но щастливи, че всичко е преминало с голям успех.

Какво послание бихте отправили към българките?
Българката е една от най-великите жени на света! Тя успява да вмести всичко в 25-часовия си ден. Каквато и професия да упражнява, тя се старае ежедневно да доказва себе си. На нейния гръб се стоварва грижата за дома и семейството. И въпреки всичко това, тя умее да се облича добре, да изглежда привлекателна, да бъде дама. Много малко нации могат да се похвалят с такова богатство, каквото сме ние, българските жени! Пожелавам на всички български жени, здраве и много сили за да преодоляваме предизвикателствата, които ни съпътстват ежедневно!

Любим цвят?
Зелен.

Песен?
Химна на Родопите – Бяла съм, бяла юначе!

Вкус?
Имам различни вкусове. Обичам мераклийски сготвено ядене. Имам вкус към италианска мода и френска козметика. Червен хайвер, хубаво сухо шампанско, морски дарове, особено лангуста, лютиви сосове и чушчици. Обожавам салатите, които унищожавам ежедневно в големи количества.

Място?
Обичам родния си град Пловдив. Обичам къщата си с дърветата, рододендроните и целогодишното изобилие от цветя. Обичам Родопите и Витоша.

Любима рецепта?
Пълнени чушки.

Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Моята прочута кавърма!

Коментирай
2 rate up comment 0 rate down comment
Галина ( преди 12 години )
....как ще е единствената жена акордеонист в България?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1 rate up comment 0 rate down comment
Даваасурен ( преди 12 години )
Здравейте! Моля Ви ако можете в моято търсене на Диди Кушлева по много важен повод. Туя й търси. С уважение, Даваасурен
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1 rate up comment 0 rate down comment
Нели ( преди 12 години )
Здравей Диди!Казвам се *** Димитрова и съм на 41 години,зодиа скорпион. Омъжена съм и имам две деца.Живеем в гр.Варна.Гледала съм те как свириш само по телевизията и винаги съм ти се възхищавала от сърце.Мисля, че една нежна жена и отлична изпълнителка като теб, по нищо не отстъпва на известните български мъже-акордеонисти.За съжаление, жените акордеонисти по света са толкова малко на брой, като в България те се броят на пръсти.Не зная каква е причината за това, но мисля, че жените се справят с акордеона не по-зле от мъжете, както и в много други отношения.Аз също обичам този благозвучен и велик инструмент - Акордеона.Започнах да свиря на акордеон в трети клас.Родителите ми ме записаха в детска музикална школа,за да изучавам свирене и солфеж.Да, обаче при мен нещата с нотите много трудно вървяха.Оказа се, че съм слухар и учителката ми много лесно ме разсконпирира.Накара ме да изсвиря едно старо упражнение, като беэ да забележа е отгърнала школата на съвсем друга страница.Аз изсвирих отлично упражнението, като се преструвах, че следя нотите.Тя каза на родителите ми, че при такъв случай е по добре да не си дават парите и да си свиря у дома, както аз си знам.Разбира се, продължих да ходя на музикална школа, като в осми клас се записах на пиано.Свирих 2-3години на йоника в един пристанищен естраден състав, дори се явихме на конкурс за категория, както се изискваше преди време.Въпреки, че съм омъжена и отделям повечето си време за работа, деца и семейство,все пак намирам време и за акордеона.Когато съм сама, пущам някоя касета с народна музика и започвам да изучавам по моя си слухарски начин съответното парче, детайл след детайл.Най-много обичам да свиря ръченица.Мисля, че това е най-истинския и жизнерадостен български танц.Наследила съм музикалността си по линия и на майка ми и на баща ми.Единият ми прадядо Симеон е бил много известен гайдаржия от гр.Белослав.Лично цар Борис го е викал много пъти в ловната си вила до гр.Девня, за да му свири по различни поводи.Дядо ми Никола също е свирил на гайда.Нямам претенции,че съм кой знае каква музикантка,просто аматьорските ми умения правят приятелските ни събирания по-весели и приятни. Диди! Желая ти от все сърце да си жива и здрава и да имаш сили и време да продължаваш все така отлично и майсторски да ипълняваш нашата чудна и прекрасна българска музика.Здраве и хубав късмет желая на теб и семейството ти, както и на колегите ти с които прославяте магичното въздействие на българската народна музика по света. Бъдете благословени!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар