Бъди смела!

Издаването на юбилейния албум "30 години на сцената" отбелязва една шеметна кариера, в която Йълдъз покори не един или два професионални върха; преживя драматични моменти в човешки план под името Сузана Ерова; разчупи редица стереотипи и разми музикални жанрове, за да можем днес да говорим за “стила Йълдъз Ибрахимова”. Това са години, през които тя не само че не се плашеше да експериментира, но и създаде нови стандарти за всички нас.

Подробности за колекцията “Йълдъз Ибрахимова – 30 години на сцената” ви представяме тук. А ето и специалното интервю на примата на българския джаз за приятелите на Аз-Жената.

За каква професия мечтаехте като дете?
Да стана певица, а имаше момент, в който мислех и за архитектура.

Какви са Вашите професионални амбиции в момента?
Да се подготвя за предстоящите концерти.

Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена. Чувствате ли се дискриминирана или улеснена от пола си?
Да, понякога ми е трудно като жена, защото времето се оказва малко. Не се чувствам дискриминирана, но мъжете понякога имат предимство да отделят повече внимание на себе си от нас, жените.

Ще бъде интересно да споделите кога се зароди мечтата Ви да се занимавате с музика?
Вкъщи винаги се е пеело. Влечението ми към музиката беше естествено и особено когато започнах да уча пиано.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Трудно ми е да кажа – може би за мен той предстои.

За 30 години на сцената, кое е най-незабравимото ви изпълнение, което ще помните цял живот?
Тези моменти не са един-два, но един от незабравимите ми концерти е този с Петербургската (Ленинградската) филхармония на уникалния античен амфитеатър от 4 век – Ефесос – пред 20 хиляди души прекрасна публика.

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си? Това го налагат обстоятелствата или е ваше решение?
Понякога за професията, понякога за семейството, зависи от обстоятелствата, но повече от моето решение.

На какво искате да научите своето дете?
Да опознае, обича и уважава себе си (без да бъде егоист), най-близките до нея хора, природата, нашият прекрасен свят.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да имат самочувствие, да се харесват, да бъдат силни, но женствени.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Цвят – червен, черен.
Песни – много са. Например: The Man I Love, "Лале ли си, зюмбюл ли си".
Място – София и Париж като градове, Кападокия – като местност.

Любима рецепта?
Пълнени червени чушки.