IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Megavselena.bg Boec Posoka

Да си жена е велико вълшебство

27.03.2006г. / 16 15ч.

Аз жената

Александрина Караджова е художник – пастелист. Нейна визитна картичка е стилната виртуална галерия http://www.acrista.com/, в която тя споделя не само магията на пастела, но и свои импресии, поезия, фотография. Последният проект на художничката е най-сериозното й предизвикателство досега – илюстриране на стихосбирката “Да си жена” и организиране на финансирането й и даряването й за хуманна и благородна кауза.

Каква е идеята на проекта “Да си жена”?
“Да си жена” е идея за издаване на книга със стихове съвместно с авторката им – Мариана Дончева – една изключително талантлива дама, чиито стихове са безкрайно истински и мъдри. Те са доказателство, че в днешното време на обезсъдържаване на думите те все още имат неподозирана сила, особено когато зад тях се таи дълбока и зряла сетивност. И тъй като в тези думи откривам емоцията, която аз пресъздавам на картона – спонтанно се роди идеята да съчетаем двете дарби като прекрасен начин да сътворим красота, която вълнува и докосва хората.
Желанието ни е след издаването на книгата да дарим част от нея на Асоциацията на жените с онкологични заболявания в България за техни национални инициативи, така че да достигне до стотици жени в близо 50 града из цялата страна, на които да вдъхне духовна подкрепа, сила и надежда. Със средствата от продажбата на останалата част от книгата искаме да помогнем на различни кампании за борба срещу рака.
Идеята ни е официалното представяне на стихосбирката и даряването на книгите да се състои в столична галерия и да бъде съпроводено с изложба на картините от книгата. В момента все още провеждаме кампания за намиране на средства за издаване на книгата.

Какво е да си художник – жена днес и какви са плановете за Ваши професионални изяви?
Да си самоук творец днес е както благодатно, така и изключително трудно. То дава неограничена свобода за изява на самороден талант, но изисква усилия за професионално утвърждаване. Надявам се да има все повече подкрепа за проекти, които насърчават млади самоуки талантливи художници, а те са много в България, и след реализирането на “Да си жена” обмислям идеи в тази насока. Желанието ми е да се занимавам и с проекти, които представят съвременното изкуство по нестандартен начин – извън рамките на традиционната изложба в галерия.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да вярват в силата на женското начало. Да ценят и отглеждат с търпение качествата и уменията, които са присъщи на жените – интуицията, нежността, силата да устояваш, да се бориш, да продължаваш, дори когато не са останали дъх и сили. Да пазят святото право на свобода и избор, да осъзнават ценността на всеки ден и своята уникалност. Да се радват на малките чудеса в живота, както и на великото вълшебство да си жена. Един от стиховете от книгата, който даде наименованието й, всъщност е най-доброто послание:

Да си жена, мой мили принце,
е върховно...!
Да се усмихваш на събуденото слънце,
с усмивката, ленива като котка,
която толкова мъже приспива.
Да си жена, мой принце, е велико.
Ръцете ти да са като клавиши,
способни да изсвирят и алегро,
и пасионато..., ако Той го пише.
Да си жена, не е да си принцеса,
с едничка грижа, излинелите пантофки.
На делника изпраните чорапи
са част от женското ти съвършенство.
Да си жена, ще значи да си буден,
а даже господ е заспал блажено.
Унесен в собствената си нетленност.
Непогрешимост. И несподеленост.
Да си жена, мой принце, значи вярност
към някой, който може би не струва,
по десетте Му божи предписания.
Но е любим. И със това изкупва,
натрупаната с векове виновност,
дори останалата – непризната.
Да си жена е нещо като празник.
Във който мнозинството вярва,
ала малцина да усетят са способни
Да си жена, мой мили, значи още
да не узнаеш мислите за тебе.
Да споделиш душата си и тяло,
във сделка видимо неправомерна.
Без да очакваш вечността в гаранция,
а вечно да си отговорен за смелостта,
наричана Любов...
Безспорно.
Да си жена, мой мили принце,
Е...Върховно!

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Като творческа личност – любима ми е цяла палитра и съчетания от цветове и нюанси – в момента периодът е оцветен в оранж и синьо.

Да посоча една песен е трудно, защото наред с рисуването музиката също е страст, но тези дни най-често слушам и си запявам “Минаваш през мен” на Каризма, може би защото е близка до емоцията, която вълнува сърцето ми.

Вкусът (и аромат) е кокос – неизменно свързан с любимото лято, а мястото – безлюден морски бряг – подсъзнателното желание за покой и хармония.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Ежедневието ми е динамично и затова предимно импровизирам. Най-приятно ми е, когато готвенето е страст и удоволствие, споделено с любимия човек или с моята неповторима женска общност от сродни души. В такива моменти приготвянето на храна също е творчество.

Коментирай

Enislava ( преди 12 години )

Neveroyatno! Napravo sam ocharovana ot izkustvoto na Aleksandrina- tova koeto varvi kato paket ot muzika, kartini i poeziya. Dalboko go ocenyavam taj kato i az samata mnogo prilicham na neya v tova otnoshenie, samo ce za sega namam izyavi. Pojelavam na Aleksandrina ot vse sarce nova doza strast i hudojestveni otkroveniya! Uspeh!

отговор